Цицерон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 50:
Тези идеи за държавата се допълват със съответния анализ в трактата "За законите", в който те се дефинират като израз на отговарящия на природата и заложен в хората разум, свързващ гражданите не само в една държава, но и с боговете. Така че съвместният живот на хората, който определя същността на държавата, се споява от законите (и от изразения в тях разум на природата и боговете).Всички свързани с общо право и закони хора образуват общността на държавата.По своята разумна природа хората са равни и само на тази основа те могат да се подведат под общо определение.Ако по природа бяха различни,те не биха могли да се определят общо.
 
За разлика от Аристотел (според когото свободното гражданство е отношение между равни,но тъй като по природа хората не се раждат равни,гражданството трябва да се ограничи до внимателно подбрана група)Цицерон твърди ,че тъй като хората са подчинени на един закон и чрез него стават съграждани, те трябва да са равни, че в притежаването на разум и в произтичащите от него права се състои равенството между хората. Този важен теоретичен принос на хуманист. Цицерон е формулиран в трактата в трактата му "За законите". Като дава определение на държавата, той дава на света и думата република .
 
В съответствие с древногръцката традиция Цицерон отделя голямо внимание на анализа на различните форми на държавно устройство. Той обособява три прости(или "чисти") форми на държавата: монархия, аристокрация и демокрация. Всяка от тях е неустойчива, нестабилна и лесно се изражда в съответната й неправилно ("лоша")формалозададения. Така се появява своеобразен кръговрат на сменящи се форми на държавата.
 
Чрез думите на Сципион (един от участниците в диалога) Цицерон излага възгледите на привържениците на всяка форма на държавна уредба и едва в отговор на повторно зададенишзададения въпрос на Лелий (друг участник в диалога) той заявява, че ако трябва да се избере една от споменатите три типа държави, би предпочел царската власт. Но по-добър от него е този, който ще бъде резултат от умереното съчетаване на трите начина на държавна уредба.
 
Цицерон разкрива както положителните, така и отрицателните страни на трите "прости" форми на държавната власт." "Със своето благоволение към себе си ни привличат царете, с мъдростта-оптиматите, със свободата-народите". Макар че предпочита царската власт в рамките на отношението на трите "прости" форми, той не пропуска да изтъкне, че всички те имат отрицателни страни. Те са свързани предимно с едностранчивостта, нестабилността и преходността на простите форми. Той възприема анализа на Полибий за т.нар. кръговрат на формите на държавата и за опасностите, свързани с тяхното превръщане в неправилни форми с порочни и несправедливи действия.
 
Цицерон открива истинската държава извън нейните три прървични форми. В духа на древногръцката традиция той смята за най-добра "смесената формна на държавата", която обединява положителното и изключва недостатъците и крайностите, характерни за "простите" форми на държавата, която се образува от равномерното смесване на трите добри "прости" форми. (Подробно на Аристотел Цицерон обособява три правилни форми на държавата, на които съответстват три неправилни - тирания, олигархия и анархия).