Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация: Разлика между версии

Във Временното представителство влизат [[Гьорче Петров]], [[Димо Хаджидимов]], [[Таската Серски]], [[Петър Ацев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Христо Татарчев]], [[Петър Попарсов]] и [[Михаил Герджиков]]. Издават меморандума „Апел„[[Апел към македонското население и към македонската емиграция в България“България]]“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в [[Париж]]. В него се застъпват за [[Автономия за Македония и Одринско|автономия]] и неделимост на [[Македония (област)|Македония]], теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „Назад към автономията“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и [[Балканска федерация|Балканската федерация]]“. За кратко време временното представителство издава „[[Бюлетин (1919)|Бюлетин]]“<ref>[http://www.promacedonia.org/dg/dgoc_5.htm Гоцев, Димитър, „Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941“, Изд. на БАН, София, 1983.]</ref>.