Разлика между версии на „Цицерон“

3 байта изтрити ,  преди 4 години
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
 
== Политически виждания ==
В творчеството на Цицерон от гледна точка на политологичната проблематика се открояват три теоретични трактата, написани през периода от 55 до 51г.пр.Хр.: "За оратора" ("De oratore"), "За държавата" ("De republica") и "За законите" ("De legibus"). И трите трактата са написани по маниера на диалозите на Платон и Аристотел. Трактатът "За оратора", посветен на теорията на красноречието, е завършен през есента на 55 година пр.Хр. (Цицерон съобщава това в едно от писмата си до Атик). Трактатът "За държавата" е започнат през 54 година пр.Хр., малко преди заминаването на Цицерон за Киликия. След него се появява трактатът "За законите". И в този случай Цицерон използва метода на Платон, който допълва своята "Държава" (диалог на идеалнтаидеалната държава) е написан от по-практични позиции труд."Законите".
 
Може би най-известният диалог на Цицерон е "За държавата", станал широко известен още на съвременниците му. Един от тях- Марк Целий Руф, пише на Цицерон в Киликия през 51 г.пр.Хр.: "Твоите книги за държавата се ценят високо от всички."
 
Общата конструкция на трактата, написан под формата на диалог, е следната: първа и втора книга са посветени на въпроса за най-доброто държавно устройство, трета и четвърта книга -на философското обосноваване на понятието държава (въз основа на идеята за справедливост ), а пета и шеста- на въпроса за качествата на най-подходящия държавен деец.
 
Цицерон не прави изключение от античната традиция в изследванията за държавата, които се свеждат до два основни въпроса: за формите на държавната уредба и за най-добрата от тях.
 
Цицерон дава едно от знаменитите определения на държавата. Според него държавтадържавата (rep populi).От, от семантична гледна точка res publica изразява идеята за нещо, което принадлежи на всички или е дело на всички. или е дело на всички.Тя е и общност на много хора, свързани чрез съгласие по въпросите на правото и обществените интереси, тя зависи от съзнанието за взаимни задължения и взаимно признаване на правата, които спояват гражданите на всяка държава. "Народ не е всяко обединение от хора, събрани по какъвто и да е начин, но обединение от много хора, които са свързани чрез единно право и общи интереси". Първопричината за това обединяване е не толкова тяхната слабост, колкото вродената им способност да живеят съвместно (обществено).
 
Тези идеи за държавата се допълват със съответния анализ в трактата "За законите", в който те се дефинират като израз на отговарящия на природата и заложен в хората разум, свързващ гражданите не само в една държава, но и с боговете. Така че съвместният живот на хората, който определя същността на държавата, се споява от законите (и от изразения в тях разум на природата и боговете). Всички свързани с общо право и закони хора образуват общността на държавата. По своята разумна природа хората са равни и само на тази основа те могат да се подведат под общо определение. Ако по природа бяха различни, те не биха могли да се определят общо.
 
За разлика от Аристотел (според когото свободното гражданство е отношение между равни, но тъй като по природа хората не се раждат равни, гражданството трябва да се ограничи до внимателно подбрана група)Цицерон твърди Цицозада.ди, че тъй като хората са подчинени на един закон и чрез него стават съграждани, те трябва да са равни, че в притежаването на разум и в произтичащите от него права се състои равенството между хората. Този важен теоретичен принос на хуманист Цицерон е формулиран в трактата му "За законите". Като дава определение на държавата, той дава на света и думата република .
 
В съответствие с древногръцката традиция Цицерон отделя голямо внимание на анализа на различните форми на държавно устройство. Той обособява три прости(или "чисти") форми на държавата: монархия, аристокрация и демокрация. Всяка от тях е неустойчива, нестабилна и лесно се изражда в съответната й неправилно ("лозададениялоша") форма. Така се появява своеобразен кръговрат на сменящи се форми на държавата.
 
Чрез думите на Сципион (един от участниците в диалога) Цицерон излага възгледите на привържениците на всяка форма на държавна уредба и едва в отговор на повторно зададения въпрос на Лелий (друг участник в диалога) той заявява, че ако трябва да се избере една от споменатите три типа държави, би предпочел царската власт. Но по-добър от него е този, който ще бъде резултат от умереното съчетаване на трите начина на държавна уредба.
Анонимен потребител