Разлика между версии на „Луи IX“

м
препратки
м (препратки)
 
== Царуване ==
Луи IX, който по онова време е 12 годишен, е коронясан в [[Реймс]], а майка му [[Бланш Кастилска]] е обявена за негов регент. Бланш е жена с характер, необикновен ум, силна воля и големи политически способности. Изключително религиозна, тя има огромно влияние над сина си. Тя поема управлението на страната и с голяма ловкост успява за кратко време да потуши вътрешното напрежение, да укрепи авторитета на кралската власт и да разшири владенията на Франция.
 
По нейно настояване Луи атакува бунтовните барони - Хю от Лузиян и херцога на Бретан — - Пиер Моклерк. Без подкрепата на английския крал [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], тяхната съпротива е сломена бързо. Така с мирния договор от Вандом вътрешната опозиция е неутрализирана.
 
Успешна се оказва и офанзивата срещу Тулузкия граф Раймонд VII, който капитулира пред кралската войска при [[Лангедок]]. На [[11 април]] [[1229]] г. е подписан Парижкият мирен договор, според който дъщерята на Раймонд VII се омъжва за брата на Луи - Алфонс, като след тяхната смърт областта Лангедок е остава в кралския домен. По този начин Луи и Бланш прекратяват Албигойската война. Като политически дебют това е изключителен успех.
[[файл:Bataille de Taillebourg par Paul Lehugeur - St Louis.jpg|thumb|gauche|280px|''Битката при Taillebourg'' ]]
Проблемът с владените от Плантагенетите земи във Франция обаче остава. Английският крал Хенри III се опитва да върне владенията на своите предци (областта около Харона). Подкрепян от Пиер Моклерк, [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] акостира в БретанБретон и предприема поход в Западна Франция. Луи IX, тогава едва 15-годишен, застава начело на армията, заповядва да се възстанови крепостта в Ангър и се насочва към [[Нант]], където се е установява английската войска. Всъщност битка не се осъществява два дни, но Луи удържа блестяща победа при Талебург (1242).
 
Преговорите се възобновяват и Пиер Моклерк признава върховенството на Луи IX. Ръководейки се от началата на справедливостта, той не се възползва от победата, отхвърля голямата мечта на френските крале — да овладее Аквитания, и въпреки мнението на своите съветници отстъпва на Хенри частта от провинциите, отнети от Англия още при Филип Август.
Така организираният от него [[Седми кръстоносен поход]] се проваля.
 
=== [[Осми кръстоносен поход]] ===
Крал Луи IX Свети не се примирява с неуспехите. Като ревностен католик продължава да желае освобождаването на Гроба Господен. Той ръководи и [[Осми кръстоносен поход|Осмия кръстоносен поход]] през [[1270]] г.
 
 
== Канонизация ==
Веднага след смъртта на Луи IХ, въпросът за канонизацията на умрелияпочиналия крал е повдигнат от неговия син [[Филип III (Франция)|Филип III]], настояващ за признаване на на святостта на благочестивия крал, и поддържан от много влиятелни лица във Франция. След 27 години, през август 1297 година, булата «Gloria laus» на папа [[Бонифаций VIII]]  провъзгласява крал Луи за светец. С този жест папа Бонифаций преследва целта за възстановяване на добрите отношения с внука на светеца - крал Филип IV Красиви, който налага забрана за износа от Франция на благородни метали (злато и сребро), с което лишава папата от сериозен доход. Луи IX е канонизиран под името св. Людвик Френски; той става първия светец сред френските крале, без да се брои Дагоберт II, причислен към светците преди официализацията на процеса на канонизация.
 
Луи IX е канонизиран под името св. Людвик Френски; той става първия светец сред френските крале, без да се брои [[Дагоберт II]], причислен към светците преди официализацията на процеса на канонизация.
 
На името на св. Людвик са кръстени множество католически храмове във Франция, както и зад границите и.
На [[27 май]] [[1234]] г., Луи се жени за [[Маргьорит дьо Прованс]] (1221-1295), с която имат 11 деца:
* Бланш (1240-1243);
 
* Изабела (1242-1271), ∞ 1255 Теобалд II, крал на Навара;
 
* Луи (1244-1260), вер. сгоден на 20 август 1255 за инфанта [[Беренгела]] († 1300), дъщеря наследничка на крал [[Алфонсо X]] от Кастилия;
* [[Филип III (Франция)|Филип III]] (1 май 1245-5 октомври 1285), крал на Франция ∞ 1. 1262 Изабела Арагонска и 2. 1274 г. Мария Брабантска;
* Бланш (Бланка) (1252-1320), ∞ 1268 Фернандо де ла Серда, трон-принц на Кастилия († 1275);
* Маргьорит (1254-1271)∞ 1270 за херцог Йохан I от Брабант († 1294);
* [[Робер дьо Клермон]] (1256 — 7 февруари 1317), граф дедьо Клермон,( по линия на съпругата) херцог Бурбон. ЗагубилЗагубва разсъдък в резултат на падане от кон на рицарски турнир в чест на [[Карл I Анжуйски]] . Основател на династията Бурбони, станала в последствиевпоследствие кралска династия във Франция (1589—1792, 1814—1830);
* [[Агнеса Френска (1260–1327)|Агнес]] (1260-.19 декември 1325), омъжена от 1279 година за Робер II, херцог на Бургундия († 1306)