Разлика между версии на „Димо Хаджидимов“

 
[[Файл:Nazad kam avtonomiyata.jpg|дясно|мини|„[[Назад към автономията]]“ на Димо Хаджидимов]]
{{цитат|...Тази идея все пак си остана само идея българска, докато най-послепослѣ изчезна и като българска. Нито гърцитегърцитѣ, нито турцитетурцитѣ, нито друга някоянѣкоя националностнационалность ввъ Македония приехавъзприеха тозитоя лозунглозунгъ. НещоНѣщо повече,: теобявиха се обявиха противпротивъ него, противпротивъ автономната идея... Защото автономната идея приу българитебългаритѣ доби по-широкширокъ полетполетъ следуспоредно съ създаването на ВътрешнатаВѫтрѣшната македонска революционна организация, която беше, българска по състав исъставъ, се появипрояви като организация достатъчнодоволно решителнарѣшителна и съссъ силнавнушителна боева мощмощь и сила на съпротивление. РъководствотоВодителството на македонскитемакедонскитѣ гърци не можеше да се нареди подподъ знамето на една такава организация, която ввъ никакъвникой случай не би станала оръдиеорѫдие на елинизма като националеннационаленъ идеалидеалъ... ВВъ лицето на България гръцкото кралство и неговитеагентитѣ агентиму ввъ Македония виждаха единединъ факторфакторъ по-силенсиленъ и ссъ по-голямвисокъ военен престижпрестижъ, а това налагаше едно негативноотрицателно отношение къмкъмъ вътрешнотовѫтрѣшното българско движение...<ref>{{cite Безbook съмнение,|title= щомНазадъ катокъмъ македонскитеавтономията. гърциДекларация най-многобройнатапо следразрѣшението българитена националност,македонския взехавъпросъ такава|last= позиция|first= спрямо|authorlink= автономната|coauthors= идея,|year=1919 последната|publisher= не|location= можеше|isbn= да|pages=25 разчита|url= на успех...<ref>[http://www.promacedoniastrumski.orgcom/mprbooks/documents/hadjidimovDimo_Hadjidimov_Nazad_kym_Avtonomiqta.htmlpdf Хаджидимов, Димо. Назад към автономията, София, 1919 г.]|accessdate=2015-08-24}}</ref>}}
 
След това се присъединява към [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. Става секретар на Централната емигрантска комисия и уредник на „[[Освобождение (1920 - 1923)|Освобождение]]“. През 1921 година БКП решава да създаде [[Емигрантски комунистически съюз]], в който Димо Хаджидимов продължава да играе главна роля. Открито подкрепя политиката на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Комунизъм|комунистическата]] и&#768; идеология. След [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от [[1923]] година остава един от малкото активни дейци на БКП в България, като е избран в Контролната комисия на партията. Става и депутат в българското Народно събрание. През май 1924 година влиза и в ЦК на партията. След убийството на [[Тодор Александров]] [[Иван Михайлов]] поема инициативата да отстрани от организацията всички с леви разбирания и организира [[Горноджумайски събития|акция за отмъщение]]. Димо Хаджидимов не присъства на срещата от [[12 септември]] [[1924]] година в [[Благоевград|Горна Джумая]], на която са елиминирани повечето противници на десните идеи във ВМРО. На следващият ден [[13 септември]] е убит в София от [[Владо Черноземски]]. Димо Хаджидимов е погребан без религиозни обреди, в централните софийски гробища до секретаря на ЦК на БКП Тодор Петров.