Луи XV: Разлика между версии

| съпруга=[[Мария ЛежинскаЛешчинска]]

'''Луи XV''' (на [[френски език| френски]]: ''Louis XV'') e крал на [[Франция]] и [[Навара]] от [[1715]] до [[1774]] г. Надживявайки по чудодеен начин семейството си, в началото на царуването си Луи се ползва с огромната подкрепа на френския народ, който му дава прозвището "многообичният„многообичният Луи"Луи“. Неуспехът му да реформира монархията и да води успешна европейска политика, както и загубата на френските владения в Северна Америка, го правят по-късно един от най-непопулярните френски крале.

Луи XV е роден във [[Версай]] на [[15 февруари]] [[1710]] г. - докато неговият прадядо [[Луи XIV]] все още е на трона. Той е синвнук на [[Луи, херцогдофин на БургундияФранция (1661-1711)|дофина Луи]], иединствен син на Мари-АделаидеЛуи СавойскаXIV и внуксин на единствениятЛуи, синхерцог на Луи XIV [[ЛуиБургундия, дофини на Франция (1661Мари-1711)|ДофинътАделаида Луи]]Савойска. ХерцогътБаща на Бургундияму има двама по-млади братя: Филип, херцог на Анжу, който скоро е избран за испански крал под името [[Филип V Испански|Фелипе V]] и Шарл, херцог на Бери. По този начин, докъм 1710 г., Луи XIV вече има много мъжки наследници: един син, трима внуци и двама правнуци от неговия най-голямголемия внук. Последвалите драматични събития променят цялостно кралското семейство.

През [[1700]] г. херцогътФилип, херцог на Анжу, става [[Монарси на Испания|крал на Испания]] под името [[Филип V Испански|Филип V]], наследявайки короната по линия на баба си [[Мария-Тереза Испанска|Мария Тереза Австрийска]]. Във [[войната за испанското наследство]] новият испански владетел трябва да се откаже от претенциите си над френския престол. Англия не може да понесе испанската колониална империя да бъде под управлението на силен френски крал.

През [[1711]] г. Дофинътдофинът Луи умиравнезапно неочакваноумира и херцогътнаследник на Бургундиятрона става наследникбащата Луи, херцог на тронаБургундия. Година по-късно съпругата мумайката Мари-Аделаида Савойска се разболява от [[едра шарка]] и издъхва през февруари 1712 г. Престолонаследникът Луи Бургундски, съкрушен от смъртта на любимата си жена, в рамките на една седмица умира от същата болест. Става ясно, че и синовете им са заразени с коварната болест. Докторите пускат кръв на новия престолонаследник, херцогът на Бретан, но и той умира на 8 март 1712 г. Животът на по-малкия му брат (бъдещия Луи XV) е спасен от неговата гувернантка мадам дьо Вентадур, която забранява на докторите да му пускат кръв и сама поема лечението му.

През 1714 г. умира третият внук на Луи XIV, херцог Шарл дьо Бери. По този начин Луи XIV изгубва четирима мъжки потомци само за три години и съдбата на династията зависи единствено от оцеляването на четиригодишното момче. Ако то също умре, короната трябва да се наследи от херцог Филип Орлеански, племенникътплеменник на Луи XIV и първи братовчед на покойния Дофиндофин. Изглежда доста вероятно, че [[Филип V Испански|Фелипеможе V]] щеда се откаже от договора, според който той няма претенции към френския трон, и една нова голяма европейска война, в това числоа и френска гражданска савойна изглеждат неизбежни. Именно затова животът на малкия Луи е пазен денонощно пазен. Освен това невръстният престолонаследник е сирак, дори без чичовци или лели, освен краля на Испания, и нямабез първи братовчеди. Всичко това оформя по-късно характера на краля.

Към краяткрая на август 1715, [[Луи XIV]] е на смъртно легло, болен от гангрена. На 26 август той привиквавика при себе си петгодишния си правнук Луи и му казва прочутите думи: "Моето„Моето дете, Вие ще бъдете велик крал. Не ме имитирайте в моя интерес към дворците и войните. Опитвайте се да живеете в мир със своите съседи. Винаги следвайте добрия съвет. Опитайте се да поправите страданието на хората, на които аз съм навредил."“ Шест дни по-късно мъжът, който управлява Франция повече от 50 години умира, и Луи XV е незабавно коронясан като новиянов крал на Франция.

[[Луи XIV]] приживе няма доверие на племенника си Филип Орлеански и в завещанието си определя извънбрачния си син, херцог Луи дю Мен, за регент на бъдещия крал. На [[2 септември]] [[1715]] г. се събира Парижкият Парламент, за да оповести регентството. Орлеанският херцог сключва сделка с Парламента, като му предоставя възможността да отменя кралски декрети - — нещо, което Луи XIV е забранил, и по такъв начин си осигурява обявяването от парламентаристите на кралското завещание за невалидно. 41-годишният Филип Орлеански е обявен за единствен регент на малолетния крал, а дворцовият преврат е описан от [[Анри дьо Сен-Симон|Сен-Симон]]. Регентът взема решение да премести правителството в Париж и кабинетът във [[Версай]] е разпуснат.

Регентът ръководи държавните дела от парижкия си дворец Пале Роял. Малкият Луи XV е преместен в средновековния замък Венсен, който се намира в околностите на [[Париж]] (на 7 км източно от френската столица), където въздухът е сметнат за по-здравословен. По-късно той заживява в двореца [[Тюйлери]] в Париж, близо до [[Пале Роял]], за да е под контрола на регента. През [[1717]] г. младият крал е отделен от гувернантката си дьо Вентадур и надзирателя си херцог дю Мен. С образованието му е натоварен Андре Еркюл дьо Фльори, а му помага херцог дьо Вилроа. По време на безбройните церемонии малкият крал трябва да се научи да крие своите чувства и естествената си свитост. Така Луи придобива студеното си държание, което в зряла възраст неизменно ще излиза наяве. Фльори, подпомогнат от прочути професори като географа Гийом Делил, дава отлично образование на Луи XV. Младият крал е извънредно любопитна и контактна личност и страстен читател. Като просветен човек, той настоява във Френския колеж да се създадат отдел по физика ([[1769]]) и отдел по механика ([[1773]]). Амбициозният Фльори се възхищава на краля, но и упражнява огромно влияние върху него.

Филип Орлеански, в търсене на подкрепа за своето управление, поощрява благородниците, които са били лишени от власт при царуването на неговия чичо Луи XIV, да участват в управлението. През [[1717]] г. е сключен съюз с [[Англия]] с цел да се попречи на испанския крал Фелипе[[Филип V]] да претендира за френската корона при една евентуална смърт на Луи XV. Изправен пред липсата на добри държавници сред благородниците, през [[1718]] г. Орлеанският херцог връща старата администрация от държавни секретари. Близкият до регента кардинал Дюбоа е назначен за пръв министър през [[1722]] г. В опит да напълни държавната хазна Филип Орлеански поощрява знаменитите финансови схеми на шотландския банкер Джон Лоу, които скоро довеждат до разорение много хора.

През [[1721]] г. Луи XV е сгоден за братовчедка си Мария-Ана-Виктория дьо Бурбон, дъщеря на чичо му [[Филип V Испански|Фелипе V]], която е само 3-годишна. Самият крал по това време е 11-годишен и както се очаква не проявява никакъв интерес към годеницата си - — трите ѝ години престой в Париж му носят само досада. През юни [[1722]] г. младият крал и дворът му се завръщат във Версай. През октомври същата година Луи XV е коронясан в [[Реймс]].

На [[15 февруари]] [[1723]] г. кралят е обявен за пълнолетен. Той оставя държавните дела на Филип Орлеански, но вече като пръв министър след смъртта на кардинал Дюбоа през август 1723 г. През декември същата година Филип Орлеански умира и следвайки съвета на Фльори, Луи XV назначава за пръв министър братовчед си херцог Луи Анри дьо Бурбон. Кралят не участва във взимането на решенията при управлението на Бурбонския дукму за разлика от доказани спекуланти като Бертелод дьо Пиньоф и банкера Дюверне. Новият пръв министър е разтревожен за здравето на краля не толкова от загриженост за него или за бъдещето на династията, колкото от желанието си да предотврати възкачването на трона на Орлеанския клон на Бурбонската династия. Херцогът се притеснява, че испанската инфанта не може да роди деца на краля, затова я изпраща обратно в родината ѝ и започва да търси достатъчно зряла европейска принцеса, която да роди дофин. По този начин, изборът пада върху 22-годишната дъщеря на детронирания полски крал [[Станислав IЛешчински]] ЛежинскиМария.

Бедна, следвана от разореното си семейство, [[Мария ЛежинскаЛешчинска]] е добродетелна и очарователна. Тя е от род, който никога не е и мечтал, че ще се сроди с френското кралско семейство. Бракът е сключен през септември [[1725]] г.

Младият крал се влюбва в съпругата си, която е със седем години по-възрастна от него. Бракът на бедна принцеса като Мария ЛежинскаЛешчинска с най-силния владетел в Европа е сметнат за крайно неподходящ в другите страни.

През [[1726]] г. кралят освобождава непопулярния херцог дьо Бурбон, който планира война срещу Испания и Австрия. За негов наследник Луи XV определя старият Фльори. Кардиналът управлява от 1726 г. до смъртта си през 1743 г. с пълното одобрение на краля. Този период е най-спокойният и благополучният от царуването на краля. Управлението на Фльори е наречено "период„период на възстановяване"възстановяване“. Фльори се ползва с подкрепата на краля срещу интригите на двора и заговора на останалите министри. С помощта на контрольорите на финансите Мишел Робер Льо Пелтие де Фор и особено на Филибер Ори, Фльори стабилизира френската валута ([[1726]]) и през [[1738]] г. държавният бюджет вече е достатъчно добре балансиран. Икономическият просперитет е главната задача на управлението на Фльори: комуникациите са подобрени и се изгражда национална пътна мрежа. До средата на 18 в. Франция има най-голямата и осъвременена пътна мрежа в целия свят, като много от пътищата, построени от Фльори, се използват и днес. Морската търговия също е стимулирана и оборота ѝ се увеличава от 80 до 308 милиона ливри. Колберистките закони обаче затрудняват промишленото развитие. Силата на абсолютната монархия е демонстрирана с потушаването на янсенизма и галиканската опозиция.

През [[1733]] г. въпреки миролюбивата политика на Фльори, кралят е убеден от държавния си секретар Жермен Луи Шавелин да се намеси във войната за полското наследство, за да върне на полския трон тъста си Станислав ЛежинскиЛешчински. Франция също така се надява да придобие херцогство [[Лотарингия]] в борба с неговия владетел [[Франсоа дьо Лорен]], който е сгоден за дъщерята на австрийския император Карл VI, [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза]], което застрашава северната френска граница. Нерешителната френска намеса на изток е неспособна да обърне военните действия и Станислав не успява да се върне на полския престол. На запад френските войски завладяват [[Лотарингия]] и мирът е възстановен през [[1735]] г. С договора от Виена (ноември [[1738]]) Станислав е компенсиран с Лотарингското херцогство, което трябва да премине към кралския домен след неговата смърт. В замяна, [[Франсоа дьо Лорейн]] става херцог на Тоскана. Войната изразходва малко финансов и човешки ресурс за Франция, а и е успех на френската дипломация. Придобивката на [[Лотарингия]] е последното разширение на френската територия до Революцията. След този успех посредничеството на Франция между Австрийската империя и [[Османска империя|Турция]] води до договора от Белград (септември [[1739]]), който прекратява войната в полза на турците, които са стар френски съюзник срещу австрийските [[Хабсбурги]]. Като резултат през [[1740]] г. Франция сключва договор с [[Османска империя|Турция]] за търговските капитулации, които дават предимство на французите в търговията в Близкия изток. Издигнат е и престижът на самия Луи XV като арбитър в Европа. През 1740 г. смъртта на император Карл VI и наследяването му от дъщеря му [[Мария Тереза (Свещена Римска империя)|Мария Тереза]] води до [[война за австрийското наследство]]. Старият Фльори вече няма достатъчно сила, за да се противопостави на войната и кралят отстъпва под натиска на антиавстрийската партия. Франция сключва през [[1741]] г. съюз с [[Прусия]] и започва стария цикъл на водене на войни от времето на Луи XIV. Фльори умира през януари 1743 г. и не доживява края на войната.

Следвайки примера на своя прадядо Луи XIV, кралят започва да управлява без пръв министър, установявайки свое лично господство. По времето на смъртта на своя учител Фльори, кралят е 33-годишен. Той живее няколко години щастливо със своята предана съпруга, която почти всяка година му ражда дете. Кралицата се уморява от непрекъснатите си бременности, докато кралят се уморява от задушаващата ѝ любов. Освен това почти всички деца, които ражда Мария ЛежинскаЛещчинска, са момичета, което го вбесява. От 10 родени деца само две са момчета и едно от тях живеедоживява до зряла възраст (дофинът Луи). През [[1734]] г. кралицата за пръв път се оплаква от изневерите на своя съпруг. Кралят започва връзка с мадам дьо Майи, след това с по-малката ѝ сестра - — мадам дьо Вентимил и след нейната смърт с друга тяхна сестра - [[херцогиня дьо Шатору]]. В това време Мария ЛежинскаЛешчинска се отдава на религията. Една година след смъртта на Фльори се случват драматичните събития от Мец (август [[1744]]), които оставят дълбока рана в психиката на краля и променят френския политически живот. Луи напуска Версай, за да поведе лично армията си във войната за австрийското наследство. Ранен сериозно край [[Мец]], докторите мислят, че смъртта на краля е неизбежна. Местното население започва да се моли на Бога, за да спаси краля. Неговата метреса [[херцогиня дьо Шатору]], която го придружава, е освиркана и принудена да напусне града, за разлика от кралицата, която е посрещната много топло. Първият свещеник на краля отказва да му опрости греховете преди Луи да ги признае публично. Признанието на краля смайва населението и подронва сериозно престижа на монархията. Луи XV оздравява, но усещането за вина го мъчи при всяко негово прелюбодеяние.

През [[1756]] г. Луи започва да работи за нов дипломатически съюз. Наближава нов военен конфликт. Британци и французи враждуват в Северна Америка без да е обявена официално война. През 1755 г. британците пленяват 300 френски кораба в нарушение на международното право. На 16 януари 1756 г. Великобритания и Прусия подписват договор за неутралитет. В Париж Партията на философите не крие своето разочарование от предателството на пруския крал Фридрих II, на който философите гледат като на приятел. Пруският владетел е мотивиран да разшири територията на страната си без да подбира средствата за това. Той изоставя френския си съюзник още по време на войната за австрийското наследство, подписвайки отделен мирен договор с Австрия през декември 1745 г., което ядосва французите. Маркиза дьо Помпадур ненавижда Фридрих II, който се изказва пренебрежително за нея, наричайки един от пуделите си "Помпадур"„Помпадур“. Същевременно френските министри осъзнават, че Австрийската империя не е онази заплаха за страната им, каквато е била някогашната Хабсбургска държава от 16 и 17 в. Новата опасност е набиращата сила Прусия. Философите и маркизата убеждават краля да извърши една същинска "дипломатическа„дипломатическа революция"революция“ в Европа. През април 1756 г. Франция и Австрия сключват политически и военен съюз във Версай. Договорът е подписан на [[1 април]] [[1756]] г. и противно на политиката водена дотогава последователно от Анри IV, Ришельо, Мазарини и Луи XIV слага край на един повече от 200-годишен конфликт между французите и Хабсбургската династия. В края на август 1756 г. Фридрих II звладява Саксония без да обявява война, като се възползва от неподготвените за военни действия саксонци и австрийци. Тези действия на пруския крал шокират Европа и особено Франция. Съпругата на дофина, [[Мария Жозефа Сакска]], е дъщеря на електора на Саксония и претърпява аборт при новината за окупацията на Саксония. Луи XV няма друг избор освен да започне война. Междувременно на [[18 май]] [[1756]] г. Великобритания обявява война на Франция. В страната недоволството нараства най-вече заради политическата некомпетентност на краля и огромните разходи на кралския двор независимо, че тези разходи са по-малки от тези в Русия например, а и голяма част от тях са предназначени за подпомагане на изкуството. По това време френската култура е най-добрата в Европа и се копира на целия континент. За недоволството срещу Луи допринасят безспорно и клеветите срещу него и маркиза дьо Помпадур.

Може би всичко споменато по-горе вдъхновява Робер Дамиен да се опита да убие Луи XV. На [[5 януари]] [[1757]] г. Дамиен влиза във Версай сред хилядите други хора, които са дошли да молят краля за нещо. В 6 следобяд кралят се връща от посещение при дъщеря си и се отправя към каляската си с намерение да се върне в Трианон. Неочаквано Дамиен преодолява охраната и намушква краля с нож. Кралят носи дебели зимни дрехи и острието го ранява леко между 4 и 5 ребро. Кралят, който кърви, остава спокоен и иска да види свещеник, мислейки си че умира. Вика кралицата, за да ѝ поиска прошка за изневерите си. Луи XV обаче оцелява. Според слуховете острието прониква само с 1 см, нещо, което ще накара [[Волтер]] да подиграе краля, казвайки, че е станало "леко„леко убождане"убождане“. Дамиен, който е психично болен, е слуга на член на Парламента и там чува много критики срещу краля. Комбинирано с брошурите срещу Луи и Помпадур, той решава, че трябва да спаси Франция, като убие Луи XV. Според други източници, той не иска да убие краля, а само да го предупреди, за да се поправи. Това е първият случай на опит за убийство на френски крал след покушението срещу [[Анри IV]], извършено от [[Франсоа Раваяк]] на [[14 май]] [[1610]] г. Кралят прощава на Дамиен, но не може да го отърве от делото срещу него. То се гледа в Париж и на [[28 март]] [[1757]] г. Дамиен е екзекутиран на площад "Грев"„Грев“ в Париж след многобройни мъчения. Независимо от съчувствието на населението заради опита за убийство, Луи остава непопулярен. Ужасната екзекуция е атакувана от философите, които я намират за сянка от миналото. В интерес на истината Луи XV няма нищо общо с метода на екзекуцията. Той е избран от Парламента, чиито членове искат да се сближат с краля, след като по-рано са се разбунтували срещу опита му за данъчни реформи. Гражданите пък са разярени най-вече от това, че Луи не се разделя с маркиза дьо Помпадур, въпреки ясния сигнал, даден му от Дамиен. Париж е залят с плакати, съдържащи заплахи за убийството на краля. Луи показва достойнство и приема спокойно опита за убийство, но в следващите седмици потъва в дълбока депресия. Той е убеден, че води погрешна политика и изоставя всякакви опити за реформи. Подстрекаван от Помпадур, кралят освобождава граф Аржансон и Машо д`Арнувил. В правителството влиза херцог дьо Шоазьол.

На [[26 април]] [[1774]] г. при Луи XV се появяват първите симптоми на [[едра шарка]]. Той умира на [[10 май]] [[1774]] г. в 15,30 ч. във [[Версай]] от сепсис, предизвикан от болестта, но и утежнен допълнително от получени усложнения на белите дробове. Той е първият Бурбон, чието сърце не е извадено и поставено в специална каса, каквато е традицията. С тайна церемония Луи е погребан в [[Сен Дени]]. Смъртта му е посрещната с безразличие от населението.

== Законни наследници от кралица Мария ЛежинскаЛешчинска ==

* [[Луи, дофин на Франция (1729-1765)]] - '''Луи Фердинанд дьо Бурбон''' (на фр. ''Louis-Ferdinand de Bourbon''), който има следните деца, доживяли зряла възраст и внуци на Луи ХV:

Луи XIV оставя Франция във финансов колапс, но за нещастие неговият наследник Луи XV не решава тези проблеми заради нерешителността си. Луи XV отдава твърде голямо внимание на великолепието на двора си и на интимния си живот като позволява някои от метресите му (Помпадур и [[Мадам дю Бари|графиня дю Бари]]) да влияят върху държавните му дела, заради което е обвиняван приживе и след смъртта си. По време на царуването му Франция присъединява [[Лотарингия]] и [[Корсика]], но в Седемгодишната война губи колониалната си империя за сметка на Великобритания. С договора от Париж ([[1763]]), който слага край на Седемгодишната война, Франция губи владенията си в [[Индия]], [[Канада]] и поречието на [[Мисисипи]] и въпреки, че запазва [[Ню Орлеанс]] и земите западно от Мисисипи и Гуаделупе, този договор полага началото на изоставянето на Новия свят. Френският престиж в Европа достига най-ниската си точка.