|
== Детски години ==
Луи XV е роден във [[Версай]] на [[15 февруари]] [[1710]] г. - докато неговият прадядо [[Луи XIV]] все още е на трона. Той е внук на големия дофин [[Луи, дофин на Франция (1661-1711)|дофина Луи]], единствени син на Луималкия XIVдофин и[[Луи, синдофин на Франция (1682-1712)|Луи]], херцог на Бургундия, и на[[Мария-Аделаида Савойска|Мари-Аделаида Савойска]]. Баща му има двама по-млади братя: Филип, херцог на Анжу, и Шарл, херцог на Бери. По този начин към 1710 г., Луи XIV вече има много мъжки наследници: един син, трима внуци и двама правнуци от най-големия внук. Последвалите драматични събития променят цялостно кралското семейство.
През [[1700]] г. чичо му Филип, херцог на Анжу, става [[Монарси на Испания|крал на Испания]] под името [[Филип V Испански|Филип V]], наследявайки короната по линия на баба си [[Мария-Тереза Испанска|Мария Тереза Австрийска]]. Във [[войната за испанското наследство]] новият испански владетел трябва да се откаже от претенциите си над френския престол. Англия не може да понесе испанската колониална империя да бъде под управлението на силен френски крал.
През [[1711]] г. дофинътвеликият дофин Луи внезапно умира и наследник на трона става бащатамалкият дофин Луи, херцог на Бургундия. Година по-късно майкатаобаче Марисъпругата му Мария-Аделаида Савойска се разболява от [[едра шарка]] и издъхва през февруари 1712 г. Луи Бургундски, съкрушен от смъртта на любимата си жена, умира от същата болест в рамките на една седмица умира от същата болест. Става ясно, че и синовете им са заразени с коварната болест. Докторите пускат кръв на новия престолонаследник, херцогът на Бретан, но и той умира на 8 март 1712 г. Животът на по-малкия му брат (бъдещия Луи XV) е спасен от неговата гувернантка мадам дьо Вентадур, която забранява на докторите да му пускат кръв и сама поема лечението му.
През 1714 г. умира третият внук на Луи XIV,чичото херцог Шарл дьо Бери. По този начин само за три години Луи XIV изгубва четирима мъжки потомци само за три години и съдбата на династията зависи единствено от оцеляването на четиригодишното момче. Ако то също умре, короната трябва да се наследи от херцог Филип Орлеански, племенник на Луи XIV и първи братовчед на покойния дофин. Изглежда доста вероятно, че Филип V може да се откаже от договора, според който няма претенции към френския трон, и една нова голяма европейска война, а и френска гражданска война изглеждат неизбежни. Именно затова животът на малкия Луи е пазен денонощно. Освен това невръстният престолонаследник е сирак, дори без чичовци или лели, освен краля на Испания, и без първи братовчеди. Всичко това оформя по-късно характера на краля.
Към края на август 1715 [[Луи XIV]] е на смъртно легло, болен от гангрена. На 26 август той вика при себе си петгодишния си правнук Луи и му казва прочутите думи: „Моето дете, Вие ще бъдете велик крал. Не ме имитирайте в моя интерес към дворците и войните. Опитвайте се да живеете в мир със своите съседи. Винаги следвайте добрия съвет. Опитайте се да поправите страданието на хората, на които аз съм навредил.“ Шест дни по-късно мъжът, който управлява Франция повече от 50 години умира, и Луи XV е незабавно коронясан като нов крал на Франция.
|
