Уикипедия

Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м разширяване
Ред 1:
Второто, третото и четвъртото '''правителство на Георги Кьосеиванов''' са петдесет и пето, петдесет и шесто и петдесет и седмно правителство на [[Царство България]], назначени с Укази № 282, № 169 и № 178 от [[4 юли]] [[1936]] г.<ref name="Gazette">Указ № 282 от 4 юли 1936 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 47 от 4 юли 1936 г.</ref>, [[14 ноември]] [[1938]] г.<ref name="Gazette1">Указ № 169 от 14 ноември 1938 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 253 от 14 ноември 1938 г.</ref> и [[23 октомври]] [[1939]] г.<ref name="Gazette2">Указ № 178 от 23 октомври 1939 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 238 от 23 октомври 1939 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[15 февруари]] [[1940]] г., след което е наследено от [[Правителство на Богдан Филов (1940–1942)|първото правителство на Богдан Филов]].
'''Петдесет и четвъртото правителство на България''' управлява от [[4 юли]] [[1936]] до [[14 ноември]] [[1938]].
 
== СъбитияПолитика ==
В началото на 1937 г. е приет новият избирателен закон. В него се предвижда задължително начално образование за селските и прогимназиално – за градските [[Общински съвет|общински съветници]]. Гласуването на мъжете е задължително. Право да избират се дава само на жените майки със законен брак. Няколко седмици по-късно се провеждат изборите за общински съветници, които завършват с успех за правителството. Гласуват едва 59% от избирателите, над 21% от [[бюлетина|бюлетините]] са недействителни. Една година по-късно се провеждат и [[парламент]]арните [[избори]]. Ограниченията в избирателния закон, както и забраната за легална политическа дейност дава на кабинета възможност да вкара 93-ма свои представители в [[Народното събрание]] срещу 67 депутати на опозицията (от тях шестима [[комунист]]и са касирани заради [[пропаганда]]та в тяхна полза на радио „Москва“). Основните сили от нея се обединяват още преди изборите в т.нар. [[Конституционен блок]] ([[БЗНС „Врабча 1“|БЗНС „Врабча-1“]], [[БЗНС „Падне“]], [[БРП|БРП (к.)]], [[Радикалнодемократическа партия|Радикалната]], [[Либерална партия|Либералната]] и [[Демократическа партия|Демократическата партия]] и [[БРСДП]]).
 
В края на [[30-те]] години на [[20 век]] агресивността на фашистките държави се засилва. През октомври 1936 г. [[Германия]] и [[Италия]] сключват [[Тристранен пакт|договор за съвместна външна политика]]. Един месец по-късно към тях се присъединява и [[Япония]], завладяла огромни територии от [[Китай]]. На [[11 март]] с.г. Германия поглъща [[Австрия]], а на [[30 септември]] със съгласието на [[Англия]] и [[Франция]] ([[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]]) получава [[Судетска област|Судетската област]]. Шест месеца по-късно Германия завзема цяла [[Чехословакия]]. Опитите на западните демокрации чрез отстъпки да спрат агресията само засилват апетитите на [[Тристранен пакт|Тройния съюз]]. През април 1939 г. Италия окупира [[Албания]], а Германия деносира договора си за нападение с [[Полша]].
== Състав ==
 
Кризата достига върха си на [[23 август]] [[1939]] г. с подписването на пакта за ненападение между [[СССР]] и [[Третия райх]]. Договорът има тайна клауза за разделяне на територията на Полша между двете държави. Един месец по-късно тя изчезва от европейската карта, а войната се превръща в световна. В тежката международна обстановка кабинетът на Кьосеиванов повежда политика на неутралитет. На [[31 юли]] 1938 г. [[министър-председател]]я подписва с [[Балкански пакт|Балканския пакт]] т.нар. [[Солунско споразумение]]. [[Турция]], [[Гърция]], Югославия и [[Румъния]] се отказват от ограниченията във военната област, наложени на [[България]] в [[Ньой]]. Страната има по-големи възможности да се бори за ревизия на договора по мирен път. През 1938 г. е подписан и пакта за вечно приятелство с [[Югославия]].
 
Две седмици след като Германия напада Полша и войната се превръща в световна, правителсвото ни официално декларира неутралност на страната - [[15 септември]] [[1939]] г. Българското общество отново (както през [[Първата световна война]]) е разделено на две. Обединената демократична опозиция е твърдо за подържане на тесни икономически, политически и ако трябва дори военни връзки с Англия, Франция и [[Америка]]. На другия полюс мощните профашистки среди (Народното социално движение, част от действащите и запасните офицери и интелигенцията, младежките националистически организации) са за обвързване на България с Германия. В нейната помощ много българи виждат единствената въжмоност страната да си възвърне загубените при националните катастрофи земи. Позициите на тази част от българското общество се засилват от икономическа обвързаност с Третия райх – над 65% от вноса и износа на България.
 
Бързо променящата се международна и вътрешнополитическа обстановка принуждават цар [[Борис III]] да разпусне Народното събрание и да се освободи от неудобните министри. Изборите за [[25 Обикновено Народно събрание|XXV Обикновено Народно събрание]] са проведени през декември 1939 г. и осигуряват пълна победа на последователите на дворцовата политика. Водеща роля в новия кабинет имат политически дейци германофили.
 
== Съставяне ==
Безпартийният кабинет, оглавен от [[Георги Кьосеиванов]], е образуван от военни и граждански дейци, приближени на монарха и провождащи политиката на двореца.
 
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 10 министри.<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 193-204 ISBN 954-528-790-X</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|минисър-председател]]|[[Георги Кьосеиванов]]||}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Георги Кьосеиванов]]||}}▼
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Иван Красновски]]||}}
▲{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Георги Кьосеиванов]]||}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Димитър Мишайков]]||}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Кирил Гунев]]||}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Ангел Карагьозов]]||}}
{{министър2|[[министър на войната|война]]|[[Христо Николов Луков|Христо Луков]]||военен}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Димитър Вълев]]||}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти|земеделие и държавни имоти]]|[[Ради Василев]]||}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Спас Ганев]]||}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите|железници, пощи и телеграфи]]|[[Тодор Кожухаров]]||}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени отв [[23 октомври]] [[1936]]кабинета ===
==== от 23 октомври 1936 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите|железници, пощи и телеграфи]]|[[Михаил Йовов]]||военен}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Николай Николаев (политик)|Николай Николаев]]||}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от [[21 май]] [[1937]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Димитър Бъров]]||}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Александър Огнянов]]||}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти|земеделие и държавни имоти]]|[[Банко Банков (министър)|Банко Банков]]||}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от [[24 януари]] [[1938]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на войната|война]]|[[Теодоси Даскалов]]||военен}}
Line 38 ⟶ 52:
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от [[28 януари]] [[1938]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Илия Кожухаров]]||}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Стоян Никифоров]]||}}
{{министър2 край}}
 
==== от 14 ноември 1938 ====
== Източници ==
{{министър2 начало}}
* {{ташев}}▼
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Никола Недев]]||}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Добри Божилов]]||}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Никола Йотов]]||}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Илия Кожухаров]]||}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти|земеделие и държавни имоти]]|[[Банко Банков (министър)|Иван Багрянов]]||}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите|железници, пощи и телеграфи]]|[[Владимир Аврамов]]||}}
{{министър2 край}}
 
==== от 12 април 1939 ====
== Вижте още ==
{{министър2 начало}}
* [[Правителство на България (53)]]
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Владимир Аврамов]]|(упр.)|}}
* [[Правителство на България (55)]]
{{министър2 край}}
 
==== от 23 октомври 1939 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Богдан Филов]]||}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Васил Митаков]]||}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Славчо Загоров]]||}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Димитър Василев]]||}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите|железници, пощи и телеграфи]]|[[Петър Габровски]]||}}
{{министър2 край}}
 
== Литература ==
{{Правителства на България}}▼
▲* {{ташев}}
 
== Бележки ==
{{reflist|1}}
 
▲{{Правителства на България}}
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|54]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Георги_Кьосеиванов_2,_3_и_4“.