Анна Савойска: Разлика между версии

По време на един поход на [[Йоан Кантакузин]] срещу бъдещия [[цар]] [[Стефан Душан]], който нахлува с войски към дядовите си владения (на [[цар]] [[Смилец]]) в [[Северна Тракия]], Анна се възползва от временното отсъствие на [[Йоан Кантакузин]] от [[Константинопол]] и обяваобявява последния за изменник и враг на империята. В случая Анна се ползва и с подкрепата на видния царедворец и военноначалник [[Алексий Апокавк]] и на константинополския патриарх Йоан XIV. Анна предлага мястото на [[Йоан Кантакузин]] в регентския съвет на [[Алексий Апокавк]].

Голяма част от войската обаче се намира под контрола на Йоан, който на [[26 октомври]] [[1341]] се провъзгласява за император в [[Димотика]], което поставя началото на нова гражданска война в империята. Борбата между [[Йоан Кантакузин]] и централната власт в [[Константинопол]] продължава до [[1347]] г. През това време в нея се намесват и съседните балкански владетели. Търновският цар [[Иван Александър]] взема страната на Анна и [[Алексий Апокавк]], докато неговиянеговият шурей [[Стефан Душан]] подкрепя [[Йоан Кантакузин]] (явно стиковано с цел отслабване на Византия). И двамата съседи на Византия всъщност използват войната, за да постигнат собствени политически цели и да разширят териториите си за сметка на империята. [[Йоан Кантакузин]] привлича на своя страна и османския султан [[Орхан I]].

Последният акт на императрицата е голямото дарение, направено от нея на [[манастир]]а ''Agioi Anargyroi'' ("Свети Безсребреници"). ''Agioi Anargyroi'' е описателно название за светите КозмянКозма и Дамян, които помагали при неизлечими болести. Дарението говори, че Анна вероятно е била в лошо здравословно състояние. Малко по-късно тя се замонашва и умира като сестра Анастасия около [[1359]] година.