47 mm скорострелно оръдие Хочкис: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 57:
През [[1914]]—[[1918]] г. за зенитната стрелба гранатите са снабдявани с 8 секундни тръбички и „димна следа“. Първоначално се използва заряд от кафяв барут с тегло 0,75 kg, а след това — бездимен с тегло 0,316-0,35 kg. Съгласно таблиците за стрелба от 1895 г., гранатата с тегло 1,5 kg има начална скорост 701 m/s и далечина на полет от 4575 метра при ъгъл на възвишение +10,4°.
==
[[Файл:QF3pdrHotchkissRN1915.jpeg|thumb]]
===
На [[1 януари]] [[1901]] г. в Морското ведомство има 963 47 mm оръдия на Хочкис. Те са поставяни на всички типове бойни и спомагателни кораби в качеството на противоминна артилерия.
[[Руско-японска война|Руско-японската война]] показала тяхната неефективност като такива. След войната те вече не се поставят на новите кораби, а от старите започват да се свалят постепенно.
=== В
[[Файл:47mm Russian Hotchkiss gun on field carriage.JPG|мини|слева|
През годините [[1907]]—[[1909]] г. Морското ведомство се опитва да предаде на Военното ведомство ненужните вече оръдия, но получава решителен отказ. Обаче със започването на Първата световна война, особено от [[1915]] г., когато войната става вече позиционна, армията изпитала нужда от много леко и точно траншейно оръдие.
В малки работилници или при самите войнски части за 47 mm оръдия на Хочкис започват да правят импровизирани дървени колесни [[лафет]]и. Оръдия на такива лафети участват в боевете под [[Варшава]], [[Ивангород]] и [[Новогеоргиевск]]. Те се смятали за най-доброто противодействие на противниковите картечници.
Однако в ходе боевых действий выявились и недостатки пушек Гочкиса с самодельными лафетами. Благодаря тяжёлому стволу и сильному откату лафет постоянно ломался, общий вес и габариты системы с лафетом были слишком велики для траншейной артиллерии.
|