Ецелино III да Романо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Sim премести страница „Ецелино да Романо“ като „Ецелино III да Романо
Редакция без резюме
Ред 3:
'''Ецелино III да Романо''' ({{lang-it|Ezzelino III da Romano, Ecelino da Romano, Ezzelino il Tiranno}}, * [[25 април]] [[1194]] в Онара при [[Падуа]], † септември/октомври 1259 в замък [[Сончино]] при [[Кремона]]) е феодален господар в [[Марка Тревизо]], привърженик на [[гибелини]]те (на императора). Той известен като особено жесток.
 
Той е син на [[Ецелино II да Романо]] († 1235), господар на [[Басано дел Грапа|Басано]], и четвъртата му съпруга Аделаида дегли Алберти ди Мангона, от [[граф]]ска фамилия в [[Тусция]], дъщеря на Алберто IV граф на Магнона при [[Прато]] и на Емилия Гуиди. От баща си наследява земите в [[Тревизо]]. През 1226 г. Ецелино III стаvaставa ''подеста'' на [[Верона]] и след 4 години трябва да избяга от града. В тогавашния конфликт на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих II Хоенщауфен]] с папата и градове в [[Ломбардия]] (партията на [[Гвелфи]]те), Ецелино е на страната на [[император]]а (партията на [[Гибелини]]те). През 1236 г. той завладява владението над [[Веронска марка|Верона]] и управлява като ''[[Господство|синьор]]''<ref>Volker Reinhardt: ''Die Renaissance in Italien. Geschichte und Kultur''. C.H. Beck, München 2002, S. 45</ref>. Скоро след това той превзема и [[Виченца]]. До 1241 г. той управлява [[Падуа]], [[Белуно]], [[Фелтре]], [[Тренто]] и [[маркграф]]ство [[Тревизо]].
 
На 23 май 1238 г. той се жени във Верона за Селвагия (1223–1244), извънбрачната дъщеря на император Фридрих II. Той помага на императора с войска, който признава неговото самостоятелно управление. Той жестоко преследва противниците си. През 1248 г. папата [[Отлъчване от църквата|отлъчва]] Ецелино и Фридрих II от църкватаЦърквата. След смъртта на императора презв края на 1250 г. Ецелино продължава с други гибилинигибелини борбата против папата. Папа [[Инокентий IV]] свиква [[кръстоносен поход]] против Ецелино и неговите привърженици и през 1256 г. те завладяват Падуа. През 1258 г. Ецелино завладява [[Бреша]]. При нападение против [[Милано]] той губи на 27 септември 1259 г. в битката при [[Касано д'Ада]] при [[Сончино]]. Той е ранен от стрела. По време на бягството му той е заловен близо до [[Бергамо]]. Не е известно как е умрял.
 
След смъртта на Ецелино да Романо голямиятголемият градски съвет избира неговия последовател и сърегент [[Мастино I делла Скала]] (син на Якопино [[Скалигери|делла Скала]]) за ''Podestà del Popolo''.
 
[[Данте Алигиери|Данте]] го нарича заедно с [[Дом Есте|Обицио д’Есте]] като кръвожаден тиран в неговата [[Божествена комедия]]: <ref>[[Данте Алигиери|Данте]]: Göttliche Komödie, Die Hölle, 12. Gesang, Verse 104-117. Im Original: ''E quella fronte c' ha 'l pel così nero, è Azzolino; e quell'altro ch'è biondo, è Opizzo da Esti, il qual per vero.''</ref>