Правителство на Богдан Филов 2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Denis Marinov премести страница „Правителство на България (58)“ като „Правителство на Богдан Филов (1942–1943)“ |
м разширяване |
||
Ред 1:
Второто '''правителство на Богдан Филов''' е петдесет и девето правителство на [[Царство България]], назначено с Указ № 8 от [[11 април]] [[1942]] г.<ref name="Gazette">Указ № 8 от 11 април 1942 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 76 от 11 април 1942 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[14 септември]] [[1943]] г., след което е наследено от [[Правителство на Добри Божилов|правителството на Добри Божилов]].
==
Второто правителство на [[Богдан Филов]] идва на власт в периода на бързи промени на международната обстановка и засилващата се вътрешнополитическа криза. След първоначалните главозамайващи успехи германците претърпяват поражение в [[Битка за Москва|битката за Москва]]. Развенчан е митът за нопобедимостта на [[Третия райх]]. Огромните загуби при настъплението, кошмарната руска зима и включването на [[САЩ]] в [[Антанта|антифасшистката коалиция]] понижават бойния друх на германсата армия и нейните съюзници. Създават се реални военни и икономически предпоставки [[Страни от Оста|Оста]] да загуби войната.
===
Опасността от нова [[Национални катастрофи|национална катестрофа]] води до засилване на [[Съпротива (политика)|съптротивителното движение]] в [[България]]. Нараства броят на бойните групи и партизанските отряди. На [[17 юли]] 1942 г. нелегалната радиостанция „[[Христо Ботев (радио)|Христо Ботев]]“ оповествява от [[Москва]] програмата на съпротивителното движение – въоръжена борба срещу правителството и германските войски, изтегляне на [[Втори окупационен корпус|Окупационния корпус]] от [[Гърция]] и [[Сърбия]], спиране на икономическата помощ и прекъсване на съюза с [[Нацистка Германия]], недопускане българските войски да участват във военните действия, разпускане на профашистките организации и сътрудничество с антифашиския блок. Програмата е изготвена от [[Георги Димитров]] и има за цел обединяване на опозицията под ръководството на [[БКП|Комунистическата партия]]. Въпреки усилията на [[комунист]]ите, по-голямата част от враждебно настроените към режима политически партии и групировки пордължават да водят борба срещу него с легални средства. [[Национален комитет на Отечествения фронт|Национален комитет на ОФ]] е образуван едва през август 1943 г., когато след разгрома на [[Германия]] при [[Сталинград]] и [[Курск]] (вж. [[Битка за Сталинград]] и [[Битка при Курск]]) става ясно, че Тройният съюз ще загуби войната. В комитета на [[БРП|БРП (к.)]] влизат представители на [[БЗНС „Падне“]], политическият кръг „[[Звено]]“, [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП]] и независими интелектуалци.
От началото на 1942 г. българската икономика изпитва огромни затруднения. Липсват суровини и резервни части, големи са разходите за издръжката на разположените в България германски войски. Увеличава се броят на саботажните действия. Кабинетът е принуден да ограничи потреблението на населението и да предприеме решителни мерки срещу въоръжената съпротива. На [[26 юли]] с.г. е екзекутирано част от ръководството на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|ЦК на БРП (к.)]]. Между разстреляните е и поетът [[Никола Вапцаров]]. В германски концентрационни лагери са изпратени 11 343 [[евреи]] от [[Западна Тракия]] и [[Македония]].
Евреите от „старите предели на България“ (50 хиляди души) са въдворени в провинцията. Под претекст, че са необходими на българската държава за работа в трудови части, прокарващи нови пътища и железопътна линия, цар [[Борис III]] отхвърля искането на [[Адолф Хитлер|Хитлер]] те да бъдат депортирани и убити в [[концентрационен лагер|коцентрационни лагери]]. Царството е единственит сателит на фашистите, в който обществеността (включително и част от управляващите среди) се застъпва и успява да запази от унищожение по-голямата част от евреите си.
=== 1943–1944 ===
През лятото на 1943 г. натискът на Германия върху България за включването на армията й във военните действия на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] се засилва. В средата на август царият заминава за [[Берлин]] за поредната си среща с [[фюрер]]а. Няколко дни след завръщането си в Блгария монархът се разболява тежко и на [[28 август]] [[1943]] г. умира. Официалното становище на лекарите е естествена смърт, но бързата му [[кончина]] създава и съмнения, че може би царият е отровен. От смъртта му могат да извлекат полза както германците (монархът до последно подържа позицията за неутралитет по руско-немския конфликт), така и руснаците. Това е единствената политическа фигура на България, имаща необходимия международен авторитет да се противопостави на евентуална съветска агресия срещу България. След смърта на княза [[Англия]], САЩ и [[Франция]] предоставят съдбата на отечеството на България в ръцете на [[руснаци]]те (чрез решение, взето на конференции на водчите на Антифашистката коалиция от 1943–1945 г.). На [[9 септември]] през същата година за регенти на [[Царство България]] [[Народното събрание]] избира брата на починалия монарх [[Кирил Преславски|принц Кирил]], генерал [[Никола Михов]] и професор [[Богдан Филов]], а за възкачване на [[Симеон II|малолетния български цар]] на престола е определена датата [[16 юни]] [[1944]] г.
== Съставяне ==
Кабинет, оглавен от [[Богдан Филов]], е образуван от политически дейци, произлизащи от дворцовите среди и провеждащи политиката на царя.
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 10 министри.<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. 209-213 ISBN 954-528-790-X</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|минисър-председател]]|[[Богдан Филов]]||}}
{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Богдан Филов]]||}}▼
{{министър2|[[министър на вътрешните работи и народното здраве|вътрешни работи и народно здраве]]|[[Петър Габровски]]||}}
▲{{министър2|[[министър на външните работи и изповеданията|външни работи и изповедания]]|[[Богдан Филов]]||}}
{{министър2|[[министър на народното просвещение|народно просвещение]]|[[Борис Йоцов]]||}}
{{министър2|[[министър на финансите|финанси]]|[[Добри Божилов]]||}}
{{министър2|[[министър на правосъдието|правосъдие]]|[[Константин Партов]]||}}
{{министър2|[[министър на войната|война]]|[[Никола Михов]]||военен}}
{{министър2|[[министър на търговията, промишлеността и труда|търговия, промишленост и труд]]|[[Никола Захариев]]||}}
{{министър2|[[министър на земеделието и държавните имоти|земеделие и държавни имоти]]|[[Христо Петров]]||}}
{{министър2|[[министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|обществени сгради, пътища и благоустройство]]|[[Димитър Василев (политик)|Димитър Василев]]||}}
{{министър2|[[министър на железниците, пощите и телеграфите|железници, пощи и телеграфи]]|[[Васил Радославов (министър)|Васил Радославов]]||}}
{{министър2 край}}
В краткия си период на водене не са правени промени.
* {{ташев}}▼
==
▲* {{ташев}}
== Бележки ==
{{reflist|1}}
{{Правителства на България}}
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|
| |||