Правителство на България (1881 – 1882): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м допълване |
||
Ред 1:
'''Правителството на България''' е шестото правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 565 от [[1 юли]] [[1881]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 565 от 1 юли 1881 г.
{{стар стил}}
== Политика ==
Непосредствено след като [[II Велико народно събрание]] приключва работата си, е образуван нов кабинет без [[министър-председател]]. в който водеща роля имат консерваторите и руските генерали. Князът умело използва офицерите и руското влияние, за да утвърди позициите си след преврата<ref name="Encyclopedy"/>.
По време на едногодишното си управление правителството провежда редица конструктивни реформи: Министерството на външните работи/дела/ и изповеданията е преустроено в по модерен европейски образец, образуван е [[Държавен съвет на Княжество България|Държавен съвет]] (приема се проектът на либералите за изборност на част от членовете му), [[милиция|жандармерия]]та преминава под властта на Военното министерство. Организирана е комисия за разрешаване на чифликчийския въпрос, одобрени са правила за строежа на частни здания, назначена е Комисия за изпълнение, допълнение и привеждане в ред на съдопроизводството. Изработени са първите учебни програми и устав на Педагогическото училище.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}<ref name="Encyclopedy"/>
Правителството провежда безкомпромисна политика спрямо политическите си противници. Водачите на [[Либералната партия]] Драган Цанков и [[Петко Славейков]] са интернирани, направена е добавка към „Закона за печата“, предвиждаща да се иска разрешение на МВР/Д/ за издаването на [[вестник]]. Одобрен е закон, който затруднява свикването на протесни събрание и [[митинг]]и. Разпуснат е ''Опълченският комитет''. Подготвя се нов закон за чиновниците, издадени са правила за водене на статистиката, за пощите и [[телеграф]]ите, за реорганизиране на финансовото министерство и събирането на „беглика“ и „арчима“ (вид данъци), приет е „Закон за окръжните и околийските началници“.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}<ref name="Encyclopedy"/>
Разрешаването на проблеми, свързани с [[железопътен транспорт|железопътния транспорт]], заемат водешо място във [[външна политика|външната политика]] на кабинета. Консерваторите застават за изгодния за националните нинтереси проект на френската фирма „Шестбан“ за строителството на българската железопътна мрежа. Руските генерали и дипломатическият агент Хитрово поддържат офертата на руската фирма „Гинсбург-Струве“. Разногласията в кабинета по железопътния въпрос обтягат българо-руските отношения. Опитите за стабилизиране на вътрешнополическата обстановка в странта чрез образуването на нов коалиционен кабинет с участието на умерените либерали на Драган Цанков и консерваторите завършват без успех.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}<ref name="Encyclopedy"/>
Противоречията между двете групировки по отношение на Режима на пълномощията се оказват непреодолими. За да се разреши кризата, княза за пореден път използва авторитета на [[Русия]] и на [[15 април]] [[1892]] г. при посещението си в [[Петербург]] успява да убеди император [[Александър III]] да отзове дипломата Хитрово и да изпрати в България руския генерал [[Леонид Соболев]], който да оглави новия кабинет.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}<ref name="Encyclopedy"/>
== Съставяне ==
Ред 16:
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 6 министри<ref name="Encyclopedy">
{{министър2 начало}}
|