Правителство на Тодор Иванчов 1: Разлика между версии

Първото '''правителство на Тодор Иванчов''' е деветнадесето правителство на [[Княжество България]], назначено с Указ № 11 от [[1 октомври]] [[1899]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 3 от 1 октомври 1899 г., обнародванОбнародван в „Държавен вестник“, бр. 212 от 1 октомври 1899 г.</ref> на княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]], след разрива между [[Либерална партия (радослависти)|либералите]] и [[Народнолиберална партия|народнолибералите]] и оставката на [[Правителство на Греков|кабинета Греков]].{{hrf|Стателова|1999|163-165}} . Управлява страната до [[27 ноември]] [[1900]] г., след което е наследено от [[Правителство на Иванчов (1900–1901)|второто правителство на Тодор Ивнчов]].

Правителството на Иванчов се опитва да разреши финансовата криза в [[Княжество България|България]] като намали публичните разходи за сметка на удръжки от пенсии и заплати и като увеличи приходите чрез натурален десятък върху земеделците. След няколко години на неурожай, въвеждането на десятъка предизвиква [[Селски бунтове в България (1900)|масови бунтове]], потушени жестоко от Радославов<ref name="Encyclopedy"/>.

Убийството на журналиста [[Стефан Михайляну]] в [[Букурещ]] от македонски революционер води до остър дипломатически конфликт с [[Румъния]] през лятото на 1900 година, а четническата дейност на [[Върховния македоно-одрински комитет]] в [[Македония (област)|Македония]] засилва враждебността на [[Османската империя]] и останалите балкански съседи срещу България и на [[Руска империя|Русия]] и русофилските партии в [[X Обикновено народно събрание|Народното събрание]] срещу режима на либералите в [[София]].{{hrf|Стателова|1999|163-165}}<ref name="Encyclopedy"/>

Правителството на Иванчов и Радославов е непопулярно, тъй като допуска големи злоупотреби, използва насилнически методи и ограничава свободата на словото, сдруженията и местното самоуправление.<ref name="enc-bg5-660"/> Иванчов подава оставка през ноември 1900 година след разногласия в кабинета относно използването на армията срещу бунтуващите се селяни, но продължава да управлява начело на [[Правителство на Иванчов (1900–1901)|безпартиен служебен кабинет]] до началото на 1901 година.{{hrf|Стателова|1999|163-165}}{{hrf|Радев|2014|428-432}} Впоследствие той, Радославов и още един от министрите в първия му кабинет – [[Димитър Тончев]], са осъдени от [[Държавен съд]] на затвор за корупция и нарушение на конституцията.<ref name="bdi-i">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 17.01. януари 2015)</ref><ref name="Encyclopedy"/>

Част от новите министри, включително и министър-председателят, са безпартийни, а останалите са от Либералната партия, която осигурява парламентарната подкрепа за новия кабинет. Лидерът на либералите, [[Васил Радославов]], запазва поста си начело на министерството на вътрешните работи и, до голяма степен, фактическата власт (поради това управлението на Греков и Иванчов се нарича „Радославистки режим“<ref name="enc-bg5-660">Енциклопедия „България“. Том 5, София, Издателство на „БАН“, 1986 г., с. 660</ref>)<ref name="Encyclopedy"/>.

Сформира се от следните 8 министри<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. {{цураков|70-71 ISBN 954-528-790-X}}</ref>.

* {{cite book |title= „ЛицаЛица и събития от моето време“време. Том I |last= Радев |first=Симеон |coauthors= |year= 2014 г |publisher= Издателство „Захарий Стоянов“|location= София |isbn=987-954-09-0842-7 | authorlink = Симеон Радев}}

* {{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 г | title = „ИсторияИстория на България“България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = | isbn = 954-426-206-7}}