Правителство на Александър Малинов 1: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м допълване
Ред 1:
[[Файл:Tzar_Ferdinand_at_proclamation_of_Bulgarian-independence.jpg|мини|Цар [[Фердинанд I]] и членове на кабинета в Търново при провъзгласяването на независимостта.]]
Първото '''правителство на Александър Малинов''' е тридесето правителство на [[Княжество България|Княжество]] ([[Царство България|Царство]]) [[България]], назначено с Указ № 3 от [[16 януари]] [[1908]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 3 от 3 март 1907 г., обнародванОбнародван в „Държавен вестник“, бр. 12 от 16 януари 1908 г.</ref> на княз [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]]<ref name="BDI-Gudev">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html „БългарскитеБългарските държавни институции 1879–1986“1879–1986]. Енциклопедичен справочник. София 2008 г. (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 13 февруари 2015 г.)</ref>. Управлява страната до [[5 септември]] [[1910]] г., след което е наследено от [[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|второто правителство на Александър Малинов]].
 
По негово време е обявена и международно призната [[Независимост на България|независимостта]] на страната от [[Османската империя]].
 
== Политика ==
Кабинетът Малинов национализира железниците в Южна България и ускорява строежа на нови жп линии в страната, продължава насърчителните и [[Протекционизъм|протекционистките]] мерки на предходния [[Правителство на Рачо Петров (1903–1906)|стамболовистки режим]] по отношение на стопанството, но прекратява репресиите над опозицията и демократизира образованието и местното управление.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | pages = 230-233 | isbn = 954-426-206-7}}</ref> Външната му политика след обявяването на независимостта е белязана от безуспешни усилия за подобряване на положението на македонските и тракийските българи в Османската империя чрез политическо разбирателство със [[Кралство Сърбия|Сърбия]] и [[Кралство Гърция|Гърция]], които провеждат [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|въоръжена пропаганда]] в [[Македония (област)|Македония]], и с [[Високата порта]], която парира българските инициативи за автономия на европейските си [[вилает|вилаети]], търговско сътрудничество и развитие на обща железопътна инфраструктура. В преговорите за [[Балкански съюз]], които води от края на 1909 година със Сърбия и поддържащата сръбските претенции Русия, правителството на Малинов не отстъпва от принципа за неделимост на Македония.{{hrf|Стателова|1999|234-240}} Компромис е допуснат едва през 1912 от [[Правителство на Гешов|правителството]] на [[Народна партия|Народната]] и [[Прогресивно-либерална партия|Прогресивно-либералната партия]], които поемат властта след краткотрайния [[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|втори кабинет на Малинов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
== Съставяне ==
Ред 12:
=== Кабинет ===
[[Файл:Alexandar Malinov's Cabinet 1908.jpg|дясно|мини|Кабинетът на Александър Малинов през 1908 година. От ляво надясно: [[Андрей Ляпчев]], генерал [[Данаил Николаев]], [[Никола Мушанов]], [[Александър Малинов]], [[Тодор Кръстев (политик)|Тодор Кръстев]], [[Стефан Паприков]], [[Иван Салабашев]] и [[Михаил Такев]].]]
Сформира се от следните 8 министри<ref name="Encyclopedy">{{Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. |96-99 ISBN 954-528-790-X}}</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател]]|[[Александър Малинов]]||Демократическа партия}}
Ред 31:
* 16 януари – Княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] отстранява от власт [[Народнолиберална партия|стамболовистите]] и назначава правителство на [[Демократическа партия|Демократическата партия]], начело с [[Александър Малинов]].{{hrf|Стателова|1999|214}}
* 28 януари – [[Университетска криза (1907)|Университетската криза]] завършва с указ за повторно назначаване на уволнените професори от [[Софийския университет]].{{hrf|Стателова|1999|215}}
* 25 май – Парламентарни избори. Демократите получават пълно мнозинство в [[XIV Обикновено народно събрание|Народното събрание]], доминирано до този момент от [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]].{{hrf|Стателова|1999|215}}<ref>Статистика на изборите за народни представители на ХIV-о Обикновено народно събрание. София, Държавна печатница, 1910, [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/lister.php?iid=DO-010000337&page=15 с. XIV] (Дигитална библиотека на НСИ, достъп от 27 февруари 2015 г.)</ref>
* юли – Избухва [[Младотурската революция]] в Европейска Турция. [[Великите сили]] прекратяват [[Мюрцщегска реформена програма|Мюрцщегската реформена програма]] в [[Македония (област)|Македония]]. Българското правителство започва дипломатически сондажи в Петербург и Париж за премахване на васалната си зависимост от Османската империя.{{hrf|Стателова|1999|216-217}}
* 30 август – „Инцидент Гешов“: българският дипломатически представител в Цариград [[Иван Стефанов Гешов|Ив. Ст. Гешов]] е пренебрегнат при поканите за официалния прием по случай рождения ден на султан [[Абдул Хамид II]]. В отговор правителството в София изтегля представителя си от османската столица. Официалните контакти между България и Османската империя са прекъснати за няколко седмици.{{hrf|Стателова|1999|216-217}}
Ред 40:
[[Файл:Bulgarian bond 1909.jpg|мини|Облигация от външния заем, емитиран от кабинета Малинов]]
* 3 март – [[Руско-турски протокол (1909)|Финансово-политическо споразумение]] между Русия и Османската империя урежда признаването на българската независимост.{{hrf|Стателова|1999|228-229}}
* 5 март – Образователна реформа: обнародван е Закон за народното просвещение.<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | coauthors = Тодор Даков, Боби Бобев | year = 1993 г | title = „ТекстовеТекстове и документи по история на България“България | publisher = „Булвест 2000“| location = София | pages = 383 | isbn = 954-8112-90-6}}</ref> Разширяване на учебния материал, повишение на изискванията към и заплащането на учителите, засилване на държавната подкрепа за училищата.{{hrf|Стателова|1999|231-232}}
* 10 март – Влиза в сила трети по ред (след законите от 1895 и 1905) Закон за насърчаване на местната индустрия{{hrf|Матанов|1993|387-389}}, който коригира критериите за получаване на митнически, данъчни и тарифни облекчения. През 1909 броят на насърчаваните предприятия е 266, предимно от хранително-вкусовата и текстилната промишленост, с 66 милиона лева капитал и 13 000 работници (0,7% от икономически активното население).<ref>{{cite book | last = Даскалов | first = Румен | year = 2005 г | title = „БългарскотоБългарското общество 1878–1939“1878–1939. Том 1 | publisher = ИК Гутенберг | location = София | pages = 321-323 | isbn = 954-9943-96-8}}</ref>
* 6 април – В един и същи ден в Цариград и Петербург са подписани [[Българо-турски протокол (1909)|българо-турски протокол]] и [[Българо-руски протокол (1909)|българо-руска конвенция]], с които се уреждат финансовите задължения (82 милиона лева) на българската държава към Османската империя и Източните железници.<ref>{{cite book | last = Тодорова | first = Цветана | coauthors = Мартин Иванов, Даниел Вачков | year = 2009 г | title = „ИсторияИстория на външния държавен дълг на България 1878-1990 г.“, част 1 | publisher = Българска народна банка | location = София | url = http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_np_research_01_bg.pdf | pages = 122-125 | isbn = 978-954-8579-18-6 | accessdate = 13.02. февруари 2015}}</ref> Турция и Русия признават независимостта на България, последвани през следващите няколко дни от останалите Велики сили и от съседите ѝ Сърбия и Румъния.{{hrf|Стателова|1999|228-229}}
* 13 юни – Споразумение на България с Компанията на Източните железници. Българското правителство става собственик и експлоататор на 309 km жп линии в Южна България.{{hrf|Тодорова|2009|124-125}}
* 26 юли – Линията [[Радомир]]–[[Кюстендил]], поредната железопътна отсечка от София към Вардарска Македония, е пусната в експлоатация.<ref>{{cite book | last = Джонев | first = Ангел | year = 2008 г | title = „МакедонияМакедония в железопътната политика на България (1878–1918 г.) | publisher = Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов“ | location = Кюстендил | url = http://www.promacedonia.org/adzh/dzhonev_railway_macedonia.pdf | pages = 225 | isbn = 978-954-8191-15-9 | accessdate = 13 февруари 2015 г.}}</ref>
* ноември – [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюзът на българските конституционни клубове]] е разпуснат под натиска на младотурските власти. Последвалата акция за разоръжаване на населението е съпроводена с масови репресии. Македонските българи подновяват въоръжената борба в края на 1909 и началото на 1910 година.<ref>„НационалноНационално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944“1944. Македонски научен институт, София, 1997 г. Том 3, с. 235, 249-250 ISBN 954-8187-32-9. с. 235, 249-250 </ref>
* 3 декември – Договор за 100-милионен заем с „Винер Банкферайн“ и „Лендербанк“, утвърден от Народното събрание седмица по-късно и котиран в Лондон, Виена и Франкфурт в началото на 1910. Заемът е успех за българското правителство, защото му дава средства за обслужване на стари задължения, строеж на железници и въоръжаване, без да го обвързва с гаранции, и отслабва хегемонията на френския капитал, наложена при [[Правителство на Петър Гудев|стамболовистите]].{{hrf|Тодорова|2009|130-133}}
 
=== 1910 ===
* 28 февруари – [[Русе]]нски събития: кражбата на малолетна булка от семейството на местен турски ходжа завършва с масови сблъсъци между полиция и войска, от една страна, и местни жители, от друга, при които загиват 24 души, а 70 са ранени.{{hrf|Стателова|1999|244}}<ref>Ненов, Николай; Моллов, Тодор. [http://liternet.bg/folklor/sbornici/ruse/rusenskata_karvava_svatba.htm Русенската „кървава сватба“.] Варна, LiterNet, 2006 г.</ref>
* 12 юли – Открита е 48-километровата линия Търново–[[Плачковци]], първи етап от проектираната Презбалканска линия през [[Борущица]] за [[Стара Загора]], която е започната още през 1904.<ref>Бирданов, Георги. [http://www.jptactis.com/article.php?src=compiled/2010/9/Birdanov-10-10.htm 100 години железопътна линия Търново – Плачковци.] „Железопътен транспорт“, 2010 г., №9 (достъп от 13.02. февруари 2015)</ref>
* 16 юли – Строежът на жп линия от София за [[Скопие]] спира в [[Гюешево]] на тогавашната турска граница. Откритата на тази дата отсечка Кюстендил–Гюешево не е икономически рентабилна, но отговаря на българските стратегически интереси. Османската империя обаче отказва да прокара железница от [[Куманово]] през границата.{{hrf|Джонев|2008|232}}