Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2: Разлика между версии

Първото и второто '''правителство на Теодор Теодоров''' са тридесет и осмо и тридесет и девето правителство на [[Царство България]], назначени с Укази № 14 и № 8 от [[28 ноември]] [[1918]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 14 от 28 ноември 1918 г., обнародванОбнародван в „Държавен вестник“, бр. 268 от 28 ноември 1918 г.</ref> и [[7 май]] [[1919]] г.<ref name="GazetteGazette1">ДВ. Указ № 8 от 7 май 1919 г., обнародванОбнародван в „Държавен вестник“, бр. 27 от 8 май 1919 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[6 октомври]] [[1919]] г., след което е наследено от [[Правителство на Александър Стамболийски (1919–1923)|първото правителство на Александър Стамболийски]].

Пред правителството на Теодоров, което идва на власт като широка партийна коалиция, стоят за разрешаване две неотложни задачи – да се тушират революционната и икономическата следвоенна криза в страната и [[България]] да излезе от международната изолация чрез подписване на справедлив мирен договор. След войната икономическата обстановка в странта е катастрофална. Поради липса на [[Суровина|суровини]], [[пазар]]и и резервни части не работят 70% от [[Предприятие|предприятия]]та. Голяма част от обработените земи остава незасята. Огромна е безработицата сред демобилизираните войници. Държавният бюджет допълнително е натоварен и с изхранването на окупационните войски, които съдействат на правителството при потушаване на всяка проява на недоволство от срана на [[население]]то<ref name="Encyclopedy"/>.

Очертаваща се [[Ньойски договор#Изпълнение|втора национална катастрофа]] рязко увеличава влиянието на левите партии – [[БЗНС]] и [[БРСДП (ш.с.)]]. При проведените на [[17 август]] 1919 г. парламентарни избори за земеделците гласуват на 180 хиляди избиратели, което им осигурява 85 [[депутат]]ски места. Комунистите стават втора парламентарно представена сила, получавайки 47 депутатски места<ref name="Encyclopedy"/>.

През пролетта на 1919 г. започва подготовката на мирните договори. Условията в тях са съобщени на делегациите от победените страни на [[7 май]] с.г. във [[Версай]] – [[Трианонски договор|Трианонския дворец]]. Българското правителство предлага съдбата на спорните балкански области – [[Македония]], [[Западна Тракия]] и [[Южна Добруджа]], да се реши чрез допитване до населението ([[плебисцит]]), което да определи към коя държава да се присъедини. Предложението е отхвърлено. Българската делегация в [[Париж]] на практика не участва в подготовката на договора. Той й е наложен под формата на [[диктат]]<ref name="Encyclopedy"/>.

Сформира се от следните 9 министри<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. {{цураков|132-137 ISBN 954-528-790-X}}</ref>.