Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3: Разлика между версии

Второто и третото '''правителство на Андрей Ляпчев''' са четиридесет и пето и четиридесет и шесто правителство на [[Царство България]], назначени с Укази № 10 и № 5 от [[12 септември]] [[1928]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 10 от 12 септември 1928 г., обнародванОбнародван в „Държавен вестник“, бр. 133 от 12 септември 1928 г.</ref> и [[15 май]] [[1930]] г.<ref name="GazetteGazette1">ДВ. Указ № 5 от 15 май 1930 г., обнародванОбнародван в „Държавен вестник“, бр. 5 от 15 май 1930 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[29 юни]] [[1931]] г., след което е наследено от [[Правителство на Александър Малинов (1931)|четвъртото правителство на Александър Малинов]].

Последните три години от управлението на [[Демократическия сговор]] са продължение на вътрешната и външната политика на първия кабинет на [[Андрей Ляпчев]], в който продължават демократичните промени. Все по-важна роля във вътрешната и външната политика започва да играе цар [[Борис III]]. Започналото сближаване между [[България]] и [[Италия]] е скрепено на [[25 октомври]] [[1930]] г. с брак между българския владетел и дъщерята на крал [[Виктор Емануил III|Емануил]] – [[Йоанна Българска|Йоана]]<ref name="Encyclopedy"/>.

През 1929 г. световната икономика е разтърсена от [[Крах на Уолстрийт (1929)|незапомнена криза]]. В особено тежко състояние изпадат държави като България, разчитащи основно на [[Селско стопанство|селското стопанство]] и свързаните с него [[отрасъл|отрасли]] на [[Лека промишленост|леката промишленост]]. Спадът на производството за първите три години на кризата е над 30 %. Масовата безработица и неспособността на правителството да се справи с инкономическите трудности водят до ново разрастване на революционното движение и консолидация на опозиционните сили<ref name="Encyclopedy"/>.

В навечерието на новите парламентарни избори от 1931 г. по инициатива на [[Александър Малинов]] е образувано политическо обединение [[Народен блок]] ([[Демократическа партия|Демократическата партия]], [[БЗНС „Врабча 1“|БЗНС „Врабча-1“]], [[БЗНС „Стара Загора“]], [[Радикална партия|Радикалната партия]] на [[Стоян Костурков]] и [[Националлиберална партия|Националлибералната]] на [[Георги Петров (политик)|Георги Петров]]). На [[21 юни]] [[1931]] г. коалицията печели изборите и слага край на седемгодишното управление на Сговора<ref name="Encyclopedy"/>.

Сформира се от следните 10 министри, от предишното правителство<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. {{цураков|163-168 ISBN 954-528-790-X}}</ref>.