Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3: Разлика между версии

Първото, второто и третото '''правителство на Никола Мушанов''' са четиридесет и осмо, четиридесет и девето и петдесето правителство на [[Царство България]], назначени с Укази № 3, № 7 и № 3 от [[12 октомври]] [[1931]] г.<ref name="Gazette">ДВ. Указ № 3 от 12 октомври 1931 г., обнародванОбнародван в „Държавен вестник“.</ref>, [[7 септември]] [[1931]] г.<ref name="Gazette1">ДВ. Указ № 7 от 7 септември 1931 г., обнародванОбнародван в „Държавен вестник“, бр. 129 от 8 септември 1931 г.</ref> и [[31 декември]] [[1932]] г.<ref name="Gazette2">ДВ. Указ № 3 от 31 декември 1932 г., обнародванОбнародван в „Държавен вестник“, бр. 224 от 2 януари 1933 г.</ref> на цар [[Борис III]]. Управлява страната до [[19 май]] [[1934]] г., след което е наследено от [[Правителство на Кимон Георгиев (1934–1935)|първото правителство на Кимон Георгиев]].

В съответсвие с предизборната си програма кабинетът дава пълна [[свобода на печата]]. През 1932 г. е обявена [[амнистия]], която позволява на емигриралите през 1923 г. земеделски ръководители да се върнат в страната и да се включат в политиеската борба ([[ БЗНС „Ал. Стамболийски“|БЗНС „Александър Самболийски“]]). В същото време [[Народното събрание]] гласува нова добавка към „[[Закон за защита на държавата|Закона за защита на държавата]]“. Запазени са старите структури на полицията и [[Обществена безопасност|Обществената безопасност]], продължава безкомпромисната борба срещу [[комунист]]ите<ref name="Encyclopedy"/>.

Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от [[Икономическа криза|икономическата криза]]. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ завършват с частичен успех – на проведената през 1932 г. [[Лозанска конференция (1932)|конференция]] в [[Лозана]] [[България]] получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През три годишното си управление на [[Народен блок|Народния блок]] настъпват редица промени сред политическите сили в страната. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на [[фашизъм|фашистката идеология]] в обществения живот възниква Национално социално движение на бившия [[министър-председател]] професор [[Александър Цанков]], което за крато време спечелва голям брой гласоподаватели. Привържениците на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг „[[Звено]]“, както и някои младежки организации – [[Съюз на българските национални легиони|Съюзът на българските национални легиони]], [[Съюз „Българска родна защита“|Българската родна защита]] и др<ref name="Encyclopedy"/>.

С надеждата за връщане на [[Западна Тракия]] в българските предели, във външната политика на Народния блок дава приоритет на връзките с [[Франция]] и [[Югославия]]. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар [[Борис III]] и крал [[Александър I|Александър]]. Една година по-късно отношението между вете страни отново охладнява поради влизането на Югославия в т.нар. [[Балкански пакт]] ([[Румъния]], [[Гърция]] и [[Турция]]). Целта на пакта е да се намерят военни граници срещу евентуалните опити на България да промени границите си, определни й от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]<ref name="Encyclopedy"/>.

В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между [[Демократическата партия]] и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в [[селско стопанство|селско стопанството]] мерки за излизане от [[криза]]та. На [[15 май]] 1934 г. д-р Мушанов подава оставката на кабинета<ref name="Encyclopedy"/>.

Сформира се от следните 10 министри.<ref name="Encyclopedy">Цураков, Ангел. „Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България“. Книгоиздателска къща „Труд“. София. 2008 г. с. {{цураков|172-178 ISBN 954-528-790-X}}</ref>.