Джуро Даничич: Разлика между версии

Джуро Даничич е професор в [[Белград]] във "„[[Белградски университет|Великата школа]]"“ и секретар на "Дружеството„Дружеството за сръбска словестност"словестност“, както и главен редактор на списание "Гласник" -„Гласник“ – издание на дружеството.

През 1865 г. след спречкване с членове на сръбското правителство и противниците на т.нар. вукова реформа е лишен от катедрата във "Великата„Великата школа"школа“, но за сметка на това е веднага поканен в [[Загреб]] за член и секретар на новоучредената [[Югославска академия]].

Джуро Даничич е пламенен привърженик на югославската идея и е за племенно обединение на [[Сърбия]] и [[Хърватия]], като през цялата си съзнателна научна дейност твърди, че [[сърби]]те и [[хървати]]те са един народ - – [[сърбохървати]], а различията между тях са единствено в културно отношение и в частност - – в конфесионално. За Джуро Даничич, основния аргумент за тази теза е филологически - – общия [[сърбохърватски език]], базиран на [[щокавски говор|щокавското наречие]] и [[източнохерцеговински говор|източнохерцеговинския говор]].

През 1847 г. Даничич излиза с публикацията си "Война„Война за сръбския език и правопис"правопис“ (на [[сръбски]]: «''Рат за српски jeзикjезик и правопис''»), противопоставяйки се на противниците на правописната реформа и привърженици на [[славяносръбски език|славяносръбския език]], известен и като ''рашки''. Приема се, че това му съчинение накланя окончателно везните в полза на вуковия правопис и реформа.

Джуро Даничич е известен и като преводач на сърбохърватски език на [[стар завет|стария завет]], докато Вук Караджич превежда [[нов завет|новия завет]]. Това е изключително отговорна дейност, като Даничич се нагърбва и с превода с издаването през годините 1860/66 г. на сърбохърватски - – на житията на [[Стефан Неманя]] и [[Сава Сръбски]], както и на [[агиография|агиографии]]те на рашките крале и сръбските архиепископи на отделилата се [[сръбска архиепископия]] от [[Охридска архиепископия|Охридската]] през 1219 г. - – всички те [[рашка ортография]].

Българският учен [[Йордан Иванов]] се отнася много мнително и резервирано към "чужди"„чужди“ открития, и в частност сръбски, свързани с предположения касаещи българската история. Това се отнася най-вече към сръбските преводи на средновековна литература от периода след Виенския книжовен договор. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Сборник от статии и изследвания |title= Кюстендил и Кюстендилско, София |year= 1973 |publisher= Издателство на Отечествения фронт, стр. 252}}</ref> Обичаите и обредите в Кюстендилския край са неотделими от общобългарските, и в много отношения излизат извън територията на България и се разпростират в [[западни български земи|западните български земи]], което говори, че населението в тези области, освен многовековната обща културно-историческа съдба, има и етнически идентитет с българския народ. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Сборник от статии и изследвания |title= Кюстендил и Кюстендилско, София |year= 1973 |publisher= Издателство на Отечествения фронт - – Някои черти от духовната култура на Кюстендилския край, стр. 239}}</ref>