Боза: Разлика между версии

Известно е че, напитки от ферментирало брашно от зърнени култури (обикновено [[просо]]) са правени от [[Месопотамия|месопотамците]] и [[анатолия|анадолците]] от 9-ти век пр.Хр. [[Ксенофонт]], споменава през 4-ти век преди новата ера, как местните запазвали и охлаждали заготовката в глинени саксии, които са били погребвани [4]<ref>"Science against microbial pathogens: communicating current research and technological advances : Bacteriocin producing lactic acid bacteria isolated from Boza, a traditional fermented beverage from Balkan Peninsula – from isolation to application" by Jean Guy LeBlanc and Svetoslav Dimitrov Todorov, 2011, link: http://www.formatex.info/microbiology3/book/1311-1320.pdf</ref>. Ферментирало (в земя) питие от просо подобно на боза се споменава в [[Акадска империя|акадски]] и [[шумер|шумерски]] текстове; напитката се казвала, съответно ''арсикку'' и ''ар-зиг''<ref>страница 20 oт Hungarian-Mesopotamian dictionary by prof. [5]Alfred Toth, Mikes international, 2007 http://www.federatio.org/mi_bibl/AlfredToth_Mesopotamian.pdf</ref>. Чак след 10-ти век, напитката започва да се нарича боза и става популярно питие сред централно тюркските народи от Азия. По-късно се е разпространява към Кавказ и Балканите. Радва се на своя златен век с разцвета на [[Османска империя|Османската империя]] и правенето на боза се превръща в една от популярните професии в градовете тогава.

До 16-ти век, боза се пие свободно навсякъде, но привичката да се пие т.нар Тартар боза поръсена с опиум довежда гнева на властите и тя е забранена от султан [[Селим II|султан Селим II]] (1566-1574). В мемоарите му Тартар бозата е описана като безалкохолно сладко питие с млечно бял цвят правена в по-голямата си част от майстори с албански произход.

Турският пътешественик от 17 век [[Евлия Челеби]] разказва, как бозата е била широко разпространена през този период, и че е имало близо 300 бозаджийници даващи работа на над хиляда души само в [[Истанбул]]. Бозата е била широко разпостранена и в армията заради високата си хранителна стойност. Един литър боза съдържа хиляда калории, четири типа витамин B, витамин А и витамин E. По време на ферментацията си бозата произвежда и млечна киселина която много спомага за храносмилането и се съдържа в много малко храни. Тя съдържа само ниско ниво на алкохол, така че стига да не се консумира в много големи количества не предизвика пиянство. Толерирана е с мотива, че е затопляща напитки и укрепване за войници. Както Евлия Челеби е обяснил в първия том ("Истанбул") от пътеписите си, "Бозаджиите са многобройни в армията. Да се пие голямо количество боза за да се предизвика пиянство е грях, но за разлика от виното, бозата в малки количества не е съдна. "[6]<ref>Evliya Çelebi; Şinasi Tekin; Gönül Alpay-Tekin; Fahir İz (1989). Evliya Çelebi seyahatnamesi Печатница на Харвардският Университет</ref>

В България град [[Радомир]] е бил известен като център за производство на боза в началато на [[20ХХ век]]. Там е издигнат единственият в света паметник на бозаджията. Друг град, славещ се с производството на качествена боза, е Любимец. Бозата е част от българската традиционна закуска "Баница с боза".

Бозата излиза и извън нашите географски ширини като, през януари 2009 г. в Skokie в щата [[Илинойс]] ([[Съединени американски щати|САЩ]]) започва да работи първата в страната промишлена инсталация за производство на боза. Инсталацията е произведена в [[Хасково]], а цехът е собственост на българин от гр. София.