Битка при завоя на Самара: Разлика между версии

| картинка = Файл:Овнешката битка.jpg

На 23 май 1223 година близо до град [[Калка]] се срещат Обединенитеобединените войски на Руските княжества и техните съюзници куманите[[кумани]]те срещу настъпващата татаро-монголска армия водена от [[Субетей]]. Това сражение завършва с пълно поражение на Руските княжества и техните съюзници, но и татаро-монголска армия е изтощена, затова Субетей решават да се оттеглят временно., Връщайкивръщайки се те преминават през Поволжието и територията на Волжка България. След битката при река Калка и поражението на съюзниците разбирайки за опасността, волжко българският Кан [[Габдула Челбир]] започва приготовление за война, давайки си сметка, че армията на [[Чингис хан]], водена от Субетей е непобедена до тогава. Габдула Челбир заповядва да се съберат хора за армията му и да се започне подготовка за война. Към войската му се присъединяват и няколко кумански отряда. Към неговите войски се присъединяват и мордовските принцове Пуреш и Пургаз.

По стара българска стратегия Габдула Челбир използва хитрина да вкара противника в капан избира именно района около Жигулевските възвишения и поставя капан на врага. Идвайки, войските на Субетей се натъкват на малобройна българска войска която след краткотрайна схватка лесно обръщат в бягство, татаро-монголските войски подгонват бягащите българи и влизат в капана подготвен от Габдула Челбир. Мястото е прецизно избрано от една страна е река Волга а от другата страна Жигулевските възвишения при опит да избягат татаро-монголите ще се удавят или ще попаднат на многото други капани устроени от българите. Когато основните войски на татаро-монголите влизат в капана и българите ги обграждат като в "чувал" нанасяйки им поражение.