Уикипедия

Едуард I: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Dexbot (беседа | приноси)
15 834 редакции
м Removing Link GA template (handled by wikidata)
м форматиране: 5x кавички, 5x нов ред, 2x дв. интервал (ползвайки Advisor.js)
Ред 20:
| втори брак=Маргьорит Френска ([[1282]]–[[1317]])
| трети брак=
| династия=[[Плантагенет]]
| баща=[[Хенри III (Англия)|Хенри III]] ([[1207]]–[[1272|72]])
| майка=Елеанор Провансалска ([[1223]]–[[1291|91]])
}}<div align="justify">
'''Едуард I''' ([[17 юни]] [[1239]] – [[7 юли]] [[1307]]) (на [[английски]] : ''Edward I of England'' ; [[френски]] : ''Édouard I-er d'Angleterre''), известен като '''Дългокракия''' {Longshanks) заради високия си ръст, <ref>Бил е висок 1.88м, средната височина за мъж в онези времена е била около 1.70м.</ref>, а също и като '''Чукът на шотландците''' (Hammer of the Scots) e може би най-успешният средновековен монарх. Наричан е още „Едуард "Едуард Законодателя"Законодателя“ заради законовите реформи, които прави, а също и "Hammer„Hammer of the Scots"Scots“, известен с това, че е покорил [[Уелс]] и се е опитал да постигне същото с [[Шотландия]]
 
В допитване на [[BBC]] през [[2002]] г. Едуард I заема 94-то място сред 100-те най-велики [[Великобритания|британци]].
 
==Детство и бракове==
Едуард се ражда в [[Уестминстърски дворец|Уестминстърския дворец]] вечерта на [[17 юни]] [[1239]]. Той е по-големият брат на Беатрис Английска, Магарет Английска и Едмънд Кроучбек, първи граф на Ланкастър. Кръстен е на името на Св. Едуард Изповедник, предпоследния англосаксонски крал на Англия. От 1239 до 1246 за Едуард са се грижили Хю Гифърд и съпругата му Сибил, която е била една от акушерките при раждането му. След смъртта на Гифърд през 1246 грижите за Едуард са поверени на Бартоломю Печи.
 
Първият брак на Едуард (тогава 15-годишен) е уреден през [[1254]] от баща му [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] и [[Алфонсо X|Алфонсо X Кастилски]]. Алфонсо настоява Едуард да получи земи на стойност 15, 000 марки<ref>марка: единица мярка за злато или сребро, разпространена в западна Европа, съответстваща на 249 г; в [[Средновековие]]то стойността е варирала значително</ref> годишно и да го посвети лично в рицарство. Хенри е планирал вече церемонията по посвещаване в рицарство на Едуард, но отстъпва. Едуард пресича [[Ла Манш]]а през юни, посветен е в рицарство от Алфонсо и се жени за [[Елинор Кастилска]] (13-годишна) на [[1 ноември]] [[1254]] в манастира Лас Хуелгас, близо до [[Бургос]].
 
Елинор и Едуард имат 16 деца, от които 6 доживяват зрелост. Смъртта на жена му през [[1290]] се отразява тежко на Едуард. В нейна памет той издига 12 каменни монументи, известни като "Кръстовете„Кръстовете на Елинор"Елинор“ , по един на всяко място, където погребалният кортеж е спирал да пренощува. Три от кръстовете са добре запазени и до днес.
 
Едуард се жени повторно на [[10 септември]] [[1299]] в [[Кентърбъри]] за Маргьорит Френска, дъщеря на френския крал [[Филип III (Франция)|Филип III]]. Той е на 60 години, а Маргьорит, известна като "Френската„Френската перла"перла“ сред английските поданици, е на 20. Двамата имат три деца.▼
 
▲Едуард се жени повторно на [[10 септември]] [[1299]] в [[Кентърбъри]] за Маргьорит Френска, дъщеря на френския крал [[Филип III (Франция)|Филип III]]. Той е на 60 години, а Маргьорит, известна като "Френската перла" сред английските поданици, е на 20. Двамата имат три деца.
==Управление==
Първите 20 години от царуването му маркират изключителното съдействие между короната и обществото. През тези години Едуард прави важни стъпки към реформиране на правителството, укрепване на територията и дефиниране на външната политика. Той притежава силата, която липсва на баща му да преутвърди кралския прерогатив.
 
===Вътрешна политика===
Едуард се придържа към концепцията за единство на общността и понякога е безскрупулно агресивен, за да постигне общо благополучие. Той възприема короната като съдия за правилното развитие на страната и неин главен законодател. Според Едуард кралската власт му е дадена по закон и той трябва да я използва за добруването на населението, но същият този закон защитава и нуждите на самия крал. Кралят трябва да управлява със съвет, чиито права са под въпрос. Едуард взаимодейства отлично с институциите, но понякога се отклонява от правилата, за да постигне целите си.
Line 50 ⟶ 53:
 
Усилията на Едуард да финансира войните си във Франция и Шотландия водят до проблеми в отношенията му с благородниците, тъй като Едуард налага данък за лична собственост, за да увеличи приходите на кралската хазна. Парламентът потвърждава Великата харта на свободите и Горската Грамота през: 1297, 1299, 1300, 1301 г. и взема решение, че нито един данък не може да бъде наложен без съгласие на Парламента.
 
==Смъртта на Едуард==
Планът на Едуард да покори Шотландия не се изпълнява. Той умира през [[1307]] в Камбрия, на шотландската граница, на път за нова военна кампания срещу шотландците, водени от [[Робърт I (Шотландия)|Робърт Брус]]. Според хроникьорите Едуард желаел костите му да бъдат носени по време на военните кампании в Шотландия, а сърцето му да бъде отнесено в Светите земи. Противно на волята му, той е погребан в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в обикновена гробница от черен мрамор, на която по-късно е написано Scottorum malleus ("Hammer„Hammer of the Scots"Scots“ на латински). Погребан е в оловен ковчег и е изразил желание да бъде преместен в обичайния за кралете златен ковчег след като Шотландия е напълно покорена и стане част от кралство Англия.
 
До днес Едуард I лежи в оловния ковчег&nbsp;— въпреки че Шотландия и Англия се обединяват през [[1603]] след смъртта на [[Елизабет I]] и шотландският крал [[Джеймс I (Англия)|Джеймс VI]] се възкачва на английския престол, а Кралство Великобритания е създадено през [[1707]], пълното покоряване на Шотландия, което той е очаквал, не се е случило.
 
След смъртта си Едуард I е наследен от своя син, [[Едуард II (Англия)|Едуард II]].
 
==Преследване на евреите==
{{Основна|Изгонване на евреите от Англия}}
През [[1290]], Едуард издава едикт, с който официално изгонва всички [[евреи]] от Англия. Всички глави на еврейски семейства са арестувани. Над 300 от тях са отведени в [[Тауър|Лондонската кула]] и екзекутирани; останалите са били избивани в домовете си. Цялата собственост и парите им са конфискувани.
 
Не е ясна точната причина за това гонение. Една от версиите е, че товаповодът е ритуално убийство, във връзка с евреина Исак дьо Пуле, който е бил задържан за убийство на християнски младеж в Оксфорд. Друга версия е, че гонението е в резултат на желание за финансова облага. Но предвид утежненото положение на евреите от [[Джон Безземни|крал Джон]] и [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], а в същото време стабилните финансови ресурси на Англия от [[Италия|италианската]] банкерска компания Рикади преди [[1292]] г., твърдението за финансов мотив зад гонението е на практика необосновано.
 
Гонението на евреите би могло да се разглежда като част от нарастващите [[антисемитизъм|антисемитски]] настроения през [[13 век|XIII век]]. Франция, например, е прогонила евреите от градовете. Елеонор Провансалска, майката на Едуард, също е прогонила евреите от своите земи през [[1275]]. Едуард е този, който въвежда в Англия практиката евреите принудително да носят жълти отличителни знаци, пришити на горните им дрехи – практика, която е възприета и подета отново от [[Адолф Хитлер]] след повече от 6 века.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Едуард_I“.