Правителство на Георги Димитров 2: Разлика между версии

Осигурили си в края на 1947 г. политическата власт, комунистите бързат да сложат ръка и върху икономиката на страната. На [[23 декември]] с.г. [[ВНС|Великото Народно събрание]] гласува „Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия“. Държавата изземва 1 997 по-едри и 4 027 дребни индустриални предприятия, чиито собственици не получават никакво обезщетение. На [[27 декември]] с.г. са национализирани всички частни банки. През слдващата година към държавния сектор минават кооперативните захарни фабрики и електродобивните кооперативни предприятия, частните солници, мелници, маслобойни, сушилни, както и корабите с тонаж над 40 тона. Кабинетът засилва натиска върху селяните за влизане в кооперативните стопанства. Забранена е изполицията. Приет е „Закон за изкупуване на едрия селски инвентар“ (на нищожни цени) и са въведени задължителни държавни доставки. Не се допускат да следват във висши учебни заведения деца на селяни, отказали да се включат в кооперативното движение. Кооператирането и развитието на тежката индустрия са определени от [[Пети конгрес на БКП|V конгрес на БКП]] (1948) като „генерална линия за развитието на икономиката“ на [[България]]. До този момент едва 4% от обработваемата земя са в [[ТКЗС]]. Неуспехите в кооператирането и ниските добиви принуждават кабинета за няколко месеца да преустанови образуването на нови кооперативи, докато се стабилизират старите (отпуснати са огромни държавни дотации)<ref name="Encyclopedy"/>.

От средата на 1949 г. натискът върху селяните за влизане в кооперативите отново се засилва. В редица райони на страната милицията участва активно в насилственото коопериране на земята, подкрепяна от безимотни селяни и местните партийни кадри. Принудени да се включат в кооперативите, селяните поголовно изколват впрегатните животни, което предизвиква продоволствена криза през следващата година<ref name="Encyclopedy"/>.

За да наложи комунистическата идеология като общонационална доктрина, кабинетът започва цялостната реформа на българската [[просвета]]. През 1948 г. са закрити всички чуждестранни училища в България. Няколко месеца по-късно [[Народното събрание]] гласува „Закон за народната просвета“, чийто основна цел е „всестранно физическо и духовно развитие на децата в духа на социализма“. Премахнато е вероучението. Във висшите учебни заведение 20% от местата на новопостъпилите студенти са запазени за децата на активни борци. [[БАН|Българската академия на науките ]] преминава под контрола на правителството. Силно е ограничена самостоятелността на университетите, където са въведени за изучаване редица дисциплини на базата на доминиращата марксистка идеология. Разширява се дейността на казионните организации „[[Чавдарче]]“, „[[Димитровска пионерска организация „Септемврийче“|Септемврийче]]“ и [[Комсомол]]. От края на 1948 г. управлението на просветата се осъществява чрез съвместни постановления на [[ЦК на БКП]] и правителството, което е пореден етап от реализирането на цялостната тактика на комунистите за сливане на [[партия]] и [[държава]]. Великото Народно събрание удължава мандата си два пъти и продължава да бъде върховен орган на властта. През февруари 1949 г. е приет „Закон за нароните съвети“, с който се уреждат по съветски образец състават и правомощията на местните органи на властта. Проведените непосредствено след това избори укрепват комунистическата власт и в малките селища<ref name="Encyclopedy"/>.

Разгомът на опозицията е последван от вътрешнопартийни борби сред комунистите. Причините за конфликта са както борбата за власт между отделните групировки (емигранти, живели и работили дълги години в [[СССР]], и партийни дейци от вътрешната съпротива – партизани и политзатворници), така и противоречия по въпроса дали българската вътрешна и външна политика да бъдат безпрекословно подчинени на съветската. Опитите и за най-лекото отклонение от „генералната линия на другария Сталин“ завършват със смъртни присъди или дълги години в [[Белене]]. Жертви на репресиите стават водещи дейци на [[БКП]]. За антидържавна дейност е екзекутиран и [[Трайчо Костов]]<ref name="Encyclopedy"/>.

Във външната си политика правителството продължава започната от 1944 г. линия на обвързване със СССР (Договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ – [[18 март]] [[1948]] г.) и нейните сателите от т.нар. капиталистически лагер. Отхвърлено е предложението за получаване на помощи и инвестиции от [[САЩ]] ([[план „Маршал“]]). Обтегнатите отношения между СССР и [[Югославия]] (тя приема американската помощ и се стреми да провежда независима политика) довеждат до затварянето на западната граница на [[България]]. Започналата икономическа и политическа изолация, която прераства в [[Студена война]], принуждава държавите от т.нар. [[Източен блок]] да образуват икономическа организация — [[Съвет за икономическа взаимопомощ]] (януари 1949)<ref name="Encyclopedy"/>.

След смърт на [[министър-председател]]я [[Георги Димитров]] на [[2 юли]] [[1949]] г. е образуван нов кабинет начело с [[Васил Коларов]]<ref name="Encyclopedy"/>.