|
[['''Ябгу'']]' (yabγu; кит. йеху, шеху; ар. джабгуя; арм. джебу; груз. джибго ) – тюркски титул от източноирански произход, носен най-често от близки родственици на кагана. Пръв го е носил Туу, който се провъзгласил за ,,велик [[ябгу]]”. Туу бил син на Асян шад (вж. бел. 82) и баща на основателя на Тюркския каганат – Бумин (545-552). Този титул носили и наместниците на тюркския каган в западната част на държавата през VI в. Такъв бил братът на основателя й Бумин (Bumyn; кит. Тумин) – Истеми (Ištemi; ар. Син-джибу, Сил-джибу; гр. Дизавул, Силзивул). Най-вероятно носенето на този титул, поне в началото, било свързано с изпълнението на военни функции, за което свидетелства преводът му с помощтта на източноиранските езици – кушано-сакското yavuga – от ,,yam” - ,,предводителствам, възглавявам, предвождам”+,,uka”, т.е. - ,,предводител”. В последствие се превърнал във втория по значение титул след каганския. Този титул през VII в. бил неизменна част от титулатурите на повечето от западнотюркските кагани - Тон ябгу (618-630), Нивар Ишбара [ябгу] (651-657) и др., които били считани за младшия клон на династията Ашина. Според мюсюлмански автори, ,,[[ябгу]]” (под формата ,,джабгуйа”) бил титул и на карлукските владетели от средата на VIII в. нататък, а по-късно и на Караханидите (X в.).
|
