Кушани

Кушани – сакски номадски племена, от източноирански произход, нахлули в Средна Азия между 140 – 130 г.пр.н.е. от север и завладели остатъците от гръко-бактрийските ,,царства” в района. Първоначално били известни под общото наименование ,,саки”. Етнонима ,,кушани” става известен от монетите на един от техните управители – Герай и вероятно е събирателен. В I в. един от техните вождове - Кадфиз I поставя началото на бъдещата велика кушанска империя, която в периода на най-големия си разцвет обхваща територията на Средна Азия, Афганистан, Пакистан и Северна Индия. Дълго време те били най-опасните съперници на Партия, а по-късно и на Сасанидска Персия на изток. Най-известните кушански владетели са КадфизI, Хувишка и Канишка. В III-IV в. след възраждането на Персия от династията на Сасанидите, Кушанската държава постепенно запада, а нейните земи са включени в персийската провинция – Кушаншахр.