Печенеги

Печенеги – тюркоезично номадско племе, което през 80-те години на IX в. се установило в днешните южноруски степи, изтласквайки маджарите на запад, между реките Днепър и Днестър (в областа Ателкюз). По-късно, през 90-те години на същия век в съюз с българите (цар Симеон) ги изгонили и оттам, в резултат на което маджарите се установили за постоянно в Панония. Мюсюлманските автори ги наричат ал-баджанак (ал-Масуди), ал-буджанак (ибн Хаукал) или ал-бедженек (Махмуд Кашгари) и по правило свързват произхода им с Яфет – най-малкият син на Ной. Във византийските извори свдения за печенегите (πατζηνακιτας) се дават предимно в произведението на Константин Багрянородни ,,За управлението на империята”. В него се споменава и древното им име, носено до преселението в Южноруските степи – кангари. Този етноним, под формата ,,кенгерес” (kängäräs), се среща и в Орхонските надписи. В поемата ,,Шах наме” се споменава,че столицата на Туран е ,,цветущият Канг”. Във китайските извори пък се споменава владението Кангюй, което в първите векове от н. е. било силно и могъщо, а в средата на V в. било подчинено от ефталитите. В ,,Мартиролога” на Мар Григора се казва още, че в 542 г. Хозрой I Аноширван предприел поход на север и на границата между Армения и Грузия воювал с народът kangaràyē/hangaràyē.