Утигури: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
Няколко години по-късно в региона пристигат войските на Истеми хан. Не по-късно от [[568]] те подчиняват утигурите, като известен брой от тях се преселват на запад при аварите. Останалите утигури остават в рамките на [[Тюркски хаганат|Тюркския хаганат]]. През [[576]] армия от тюрки и утигури обсажда и превзема [[Боспор]], но започналата гражданска война в Хаганата ги принуждава да изоставят града. През [[VII век]] утигурските племена, вече известни като „уногундури“', възстановяват независимостта си и заедно с кутригурите образуват държавата [[Велика България]], оглавявана от хан [[Кубрат]].
'''Уногундури''' или '''В.н.н.д.р./ н.н.д.р.''' ('''венендери/нендери''') – под това наименование в арабските и персийските (,,Худуд ал-алем”) извори са били известни българите-уногундури. По подобен начин се предавал етнонима им и от арменските автори - ,,оногхондор/огхондор-блкар” (в ,,Арменска география”, приписвана на Ананий Ширакаци) и ,,вх’ндур-булгар” (Мойсей Хоренски). В писмото пък на хазарския владетел Йосиф до испанския евреин Хаздай ибн Шафрут, етнонимът им най-вероятно е зарегистриран под формата ,,в-н-нт-р” (ванантори/ванандури). При унгарците са известни като ,,нандори” (срв. унгарското наименование на Белград – Нандорфехервари, т.е. ,,Уногундурски Белград”). За различните варианти на този етноним вж. Димитров, Д., Прабългарите по Северното и Западното Черноморие. Варна, 1987, с. 31, 48-49, 108; Степанов, Цв., Власт и авторитет в ранносредновековна България (VII-ср. IX в.). С., 1999, с. 24-25.
== Източници ==
| |||