Фидел Кастро: Разлика между версии

Фидел Кастро става министър-председател на Куба след Кубинската революция, която отхвърля, подкрепяната от САЩ, диктатура на [[Фулхенсио Батиста]]. През 1965 г. става Първи секретар на [[Кубинска комунистическа партия|Кубинската комунистическата партия]] и трансформира страната в [[еднопартийна система]] и социалистическа република. През 1976 г. става председател на Държавния съвет на Куба. Той също заема поста върховен главнокомандващ на [[Въоръжени сили на Куба|Въоръжените сили на Куба]].

Поради заболяване през лятото на [[2006]] г. прехвърля временно правомощията си на първия вицепрезидент - своя по-малък брат [[Раул Кастро]]. На 19 февруари 2008 г., пет дни преди края на своя мандат, той обявява, че не желае и няма да приеме нов мандат на президент или армейски главнокомандуващ. На [[24 февруари]] [[2008]] г. Народното събрание на Куба избира [[Раул Кастро]] за президент на Куба.

Фидел Кастро е роден през 1926 г. в плантация за захарна тръстика край [[Биран]], Източна Куба. ТойСин е син на Анхел Кастро и Аргис, [[Галисия|галисийски]] имигрант, който става относително заможен след работа в захарната индустрия и умели инвестиции, и неговата прислужница Лина Рус Гонсалес.<ref name="The Spirit Of Moncada">{{cite web | last =Bockman | first =Larry James | authorlink = | coauthors = |date= | year = 1984 | url =http://www.globalsecurity.org/military/library/report/1984/BLJ.htm | title =The Spirit Of Moncada: Fidel Castro's Rise To Power, 1953 - 1959 | format = | work = | pages = | publisher = | language = | accessdate =2006-06-13 |archiveurl=http://archive.is/20120526/http://www.globalsecurity.org/military/library/report/1984/BLJ.htm |archivedate=2012-05-26}}</ref> По това време баща му е женен за друга жена, Мария Луиса Аргота.<ref name="Confidential"> Bardach, Ann Louise. : ''Cuba Confidential.'', p57p.57-59.</ref> Фидел Кастро има двама братя ([[Рамон Кастро|Рамон]] и [[Раул Кастро|Раул]]), и четири сестри (Анхелита, Хуанита, Енма и Агустина), както и един полубрат (Педро Емилио) и една полусестра (Лидия), отгледани от първата съпруга на баща му. През 1941 г. Анхел Кастро се развежда и се жени за майката на Фидел, а две години по-късно го признава официално за свой син.<ref name=Raffy>Raffy, Serge. 2004 ''Castro el Desleal''. Santillana Ediciones Generales, S.L. Madrid. ISBN 84-03-09508-2</ref><ref name=Fuentes>Fuentes, Norberto 2005 ''La Autobiografia de Fidel Castro''. Destino Ediciones. ISBN 970-749-001-2</ref>

През 1947 г. Фидел Кастро се присъединява към лявата [[Ортодоксална партия]], основана малко преди това от [[Едуардо Чибас]]. Чибас се кандидатира за президент, като обвинява президента [[Рамон Грау Сан Мартин]] в корупция и се обявява за премахване на стария политическия елит и установяване на икономическа независимост от [[Съединени американски щати|Съединените щати]]. Макар че Чибас губи изборите, Кастро остава един от неговите активни поддръжници. През 1948 г. участва в студентска кнференцияконференция в колумбийската столица [[Богота]], където се включва активно във възникнали по същото време безредици. След завръщането си в Куба се жени за Мирта Диас Баларт, студентка от богато семейство, а през 1950 г. завършва университета.

След дипломирането си Фидел Кастро става [[адвокат]] в Хавана, но остава активно ангажиран с Ортодоксалната партия. Той ставаСтава известен със своите силно [[национализъм|националистически]] възгледи и своето противопоставяне на влиянието на Съединените щати в кубинските вътрешни работи. По време на кандидатпрезидентската кампания на Едуардо Чибас през 1951 г. Кастро присъства на радиопредаване, по време на което Чибас се прострелва в корема, малко след което умира.<ref name="From Student to Revolutionary"/> През 1952 г. самият Кастро се кандидатира за място в парламента, но изборите са отменени след военен преврат, оглавяван от генерал [[Фулхенсио Батиста]].

Режимът на Батиста се ползва с подкрепата на консервативните среди в Куба и е официално признат от Съединените щати. Кастро, който по това време се разграничава от Ортодоксалната партия, прави опит да предяви формални обвинения срещу Батиста в нарушение на Конституцията, но Конституционният съд отказва да разгледа внесената от него петиция.<ref> Hugh Thomas. ''Cuba : The Pursuit of Freedom''. p532p.532.</ref>

След нападението на казармата Монкада Фидел Кастро е осъден на 15 години затвор.<ref>{{cite web | last = | first = | authorlink = | coauthors = |date= | year = | month = | url = http://www.biologydaily.com/biology/Fidel_Castro#Cuban_Missile_Crisis | title = Fidel Castro | format = | work = | pages = | publisher = Biological Daily | language = | accessdate = 2006-05-06 | accessyear = |archiveurl=http://archive.is/20120721/http://www.biologydaily.com/biology/Fidel_Castro%23Cuban_Missile_Crisis |archivedate=2012-07-21}}</ref> Пред съда Кастро произнася защитна реч, станала известна под името "Историята ще ме оправдае".<ref>{{cite web |url=http://www.septemvri23.com/Fidel_Istoriata_ste_me_opravdae.htm |title=Историята ще ме оправдае |archiveurl=http://archive.is/20120920/http://www.septemvri23.com/Fidel_Istoriata_ste_me_opravdae.htm |archivedate=2012-09-20}}, самозащитна реч на Фидел Кастро пред извънредни военен трибунал в гр. Сантяго де Куба, 16 октомври 1953 г.</ref> Той започва да излежава присъдата си в затвор за политически активисти на остров [[Хувентуд|Пиньос]], но през май 1955 г. е освободен при обща [[амнистия]] и заминава за [[Мексико]].<ref>{{cite book | first= Julia E. | last= Sweig | authorlink= | coauthors= | year= 2002 | title= Inside the Cuban Revolution | edition= | publisher= Harvard University Press | location= | id=0-674-00848-0 }}</ref>

На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в [[Куба]] заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и [[Че Гевара]]. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината [[Сиера Маестра]]. През март 1958 г. публикува [[манифест]], с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста.<ref name="news.bg">{{cite web |url=http://news.ibox.bg/news/id_1765621695 |title=Фидел Кастро - живот и факти |archiveurl=http://archive.is/20120920/http://news.ibox.bg/news/id_1765621695 |archivedate=2012-09-20}}, ''News.bg'', 19.02.2008.</ref> Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в [[Хавана]] на 8 януари 1959 г. и след един месец става [[министър-председател]] на Куба.

През 1960-те години Кастро се сближава все повече със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Той подкрепя и революциите за национално освобождение в [[Южна Америка|Латинска Америка]], [[Африка]] и [[Азия]] и става лидер на държавните глави на нациите, които скоро са се освободили от колониалните сили. Кастро става силна опозиция на САЩ, които преди това са били [[метрополия]] на Куба. Много американски политици виждат в социалистическата политика на Кастро (а по-рано - и в съюза му със СССР) заплаха за сигурността на САЩ.<ref name="news.bg"/>

През 1961 г. САЩ влошават дипломатическите си отношения с Куба. Американският президент [[Дуайт Айзенхауер]] обвинява Кастро, че тласка Куба в ръцете на СССР и на [[Никита Хрушчов]]. От 17 до 19 април 1961 г. американското правителство провежда военна операция срещу Куба – САЩ формират наемническа армия от кубински изгнаници, която нахлува в острова с цел да свали от власт управлението на Кастро. В Залива на прасетата кубинската армия убива голяма част от нашествениците и пленява останалите около хиляда души.

В периода 22 – 28 октомври 1962 г. възниква [[Карибска криза|Карибската криза]]. Американски разузнавателни самолети U-2 откриват кораби на СССР, пренасящи към Куба ракети с атомни бойни глави. Заснети са и ракетни площадки на територията на Куба с насочени ракети към САЩ. Светът е изправен пред ядрена война. Съветският лидер Никита Хрушчов, притиснат от американския президент Джон Кенеди, отстъпва, предлагайки тайно изтегляне на американско въоръжение от Турция, което предложение се приема от САЩ. В замяна на това Съветите изтеглят от Куба своите ракети от Куба.

Фидел Кастро посещава България два пъти - през 1972 и 1976 г.<ref>Искра Баева, [http://209.85.229.132/search?q=cache:ljgVFwigM0oJ:www.novovreme.com/article.php%3Fid%3D1262%26issueId%3D96 Куба в българската политика (1960 - 1989 г.)], Искра Баева, сп. "Ново Време", бр. 4, м. април 2009 г. {{deadlink |url=http://209.85.229.132/search?q=cache:ljgVFwigM0oJ:www.novovreme.com/article.php?id=1262&issueId=96}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.ndt1.com/article.php/20060310205746283 |title=Календар на събитията |archiveurl=http://archive.is/20120903/http://www.ndt1.com/article.php/20060310205746283 |archivedate=2012-09-03}}, в. "НДТНова добруджанска трибуна", гр. Добрич, 12 март 2009 г.</ref>

В писмо от [[18 февруари]] [[2008]], г. Кастро заявява, че няма отново да приеме поста председател на Държавния съвет и главнокомандващ армията на предстоящото Националното събрание на 24 февруари 2008 г. Писмото е публикувано в онлайн изданието на [[Кубинската комунистическа партия]] ''[[Granma]]''. Фидел съобщава, че неговото здраве е главна причина за решението му. <ref name="оставка">[http://mediapool.bg/show/?storyid=1363661 Фидел Кастро се оттегля от сцената, но не съвсем] {{deadlink |url=http://mediapool.bg/show/?storyid=1363661}}</ref>{{цитат|Пътят винаги ще е труден и ще изисква разумно усилие от всекиго. Не се доверявам на привидно лесния път на апологетиката или антитезата и&#768; - самобичуването. Винаги трябва да сме подготвени за най-лошия вариант. Не може да се забравя принципът да бъдем отговорни, когато успяваме и твърди срещу предизвикателствата. Противникът, когото трябва да победим е изключително силен; обаче съумяхме да му надделеем вече половин век. Това не е моето сбогом към вас. Единственото ми желание да се боря като войник в битката на идеите. Ще продължавам да пиша в рубриката "Размисли на другаря Фидел". Ще бъда още едно оръжие, на което можете да разчитате. Може би гласът ми ще бъде чут. Ще внимавам. Благодаря!|Фидел Кастро Рус, в писмо към читателите на вестника на ККП "Гранма", 18 февруари 2008}}

На [[24 февруари]] [[2008]] г. Националното събрание на страната избира за президент брата на Фидел Кастро - [[Раул Кастро]] (76 г.), който управлява временно Куба от [[31 юли]] [[2006]], след като Фидел Кастро претърпява операция.<ref name="оставка"> </ref>

* [http://rivapublishers.com/books.php?book_id=260 Амар, Ален. Куба Ностра: държавните тайни на Фидел Кастро. София : Рива. 2007, 366 с.]

* [http://colibriwww.vakon-bg.com/knigibook/721/visenteserj-botin-pogrebenieto-narafi-kastro-neverniyat БотинРафи, ВисентеСерж. Погребението на Кастро Неверният. София : КолибриВакон, 20122009, 392488 с.]

{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Кастро, Фидел}}