Авари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 13:
Император [[Маврикий]] сключва договор в [[584]] г. с аварите на Баян, като се задължава да им плаща 80 000 ливри злато годишно. На следващата година данъкът е увеличен на 100 000 ливри, но аварите смятат, че ще вземат повече, ако продължат нападенията си. А през [[593]] г. решават да поограбят и [[Западна Европа]]. Започват нападенията им над [[Тюрингия]] и [[Бавария]].
Първоначално аварите се заселили в Малка Скития (Добруджа) и изпълнявали ролята на византийски федерати. Били използвани от Империята срещу враговете й от Източна (утигури, кутригури, анти) и Западна Европа (франки). Впоследствие аварско-византийските отношения охладнели и те, водени от своя каган Баян (Βαϊανος), се заселили в Панония откъдето изгонили гепидите (567/568 г.). Оттогава започнали почти непрекъснати аварски походи срещу балканските провинции на Византия, своеобразен връх на които е аварско-персийската обсада на Константинопол през 626 г. Походи били насочени и на запад срещу франки (в една битка през 566 г. дори бил пленен техният крал Сигиберт), лангобарди и бавари. От несполучливата обсада на Константинопол, през 20-те години на VII в., Аварския каганат започнал да запада и впоследствие се разпаднал на две части. Последен удар върху аварите нанесли Карл Велики, който от 791 г. започнал военни кампании срещу тях с цел окончателното премахване на аварската опасност, и българите на кан Крум. Последното споменаване на аварите в изворите е под година 822. Вж. повече за аварите Ковачевић, J., Аварски каганат. Београд, 1977; Pohl, W., Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567-822 n. Chr. München, 1988.
== Война с Кубрат ==
| |||