Демократически сговор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки за лъчистите |
Петорка |
||
Ред 6:
След като разпускат Конституционния блок, в края на юли и началото на август [[Демократическа партия|Демократическата]], [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата]] и [[Обединена народно-прогресивна партия|Обединената народно-прогресивна партия]] образуват коалицията ''Съюз за демокрация''. На 10 август тя се обединява с Народния сговор, образувайки Демократическия сговор.
В първото Изпълнително бюро на партията влизат по двама представители на четирите организации - [[Кимон Георгиев]] и [[Тодор Кулев]] от Народния сговор, [[Венелин Ганев]] и [[Кънчо Миланов]] от Народно-прогресивната партия, [[Рашко Маджаров]] и [[Александър Гиргинов]] от Демократическата партия и [[Петко Стоянов (министър)|Петко Стоянов]] и [[Никола Найденов]] от Радикалдемократическата партия. Четиричленна група
През следващите месеци в Демократическата и Радикалдемократическата партия нараства недоволството от централизацията на организацията и превръщането ѝ в единна партия. В началото на [[1924]] големи части от тях се отделят от Сговора, възстановявайки двете стари партии.
Ред 16:
Вътрешната опозиция се групира около редактирания от [[Петър Тодоров]] вестник „[[Лъч (вестник)|Лъч]]“, поради което представителите ѝ често са наричани ''лъчисти''. Те се обявяват за по-силна намеса на държавата в икономиката, ограничаване на партизанските назначения в администрацията и действия срещу [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. В отговор Ляпчев прави някои отстъпки, като отстраняването на военния министър [[Иван Вълков]]. В самата група на лъчистите настъпва разцепление през 1930 година, когато трима нейни членове получават места в кабинета, а по-крайните противници продължават да критикуват правителството, като през ноември се стига до окончателен разрив между тях. Крайната опозиция все повече се дистанцира от Демократическия сговор, консолидирайки се около [[Звено|Политическия кръг „Звено“]].{{hrf|Недев|2007|205-212}}
След загубата на изборите през [[1931]] тези противоречия се засилват и през пролетта на [[1932]] крилото на Александър Цанков окончателно се отделя от партията. След забраната на политическите партии след [[Държавен преврат в България (1934)|Деветнадесетомайския преврат]] през [[1934]] Демократическият сговор престава да съществува, въпреки че отделни негови лидери продължават да бъдат политически активни, участвайки в организации като опозиционната [[Петорка]].
== Участия в правителства ==
| |||