Хилендарски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
Стари извори споменават за манастира още през [[10 век]], като го свързват с монаха светогорец Георгиу Хилендариус, когото считат за негов основател и първи [[ктитор]]. Два века след това манастирът е обновен като обител от Свети Сава Сръбски и баща му [[велик жупан|великия жупан]] [[Стефан Неманя]] (1159-1195 г.). Той идва в Света гора и през 1191 г. приема монашеството под името Сава. По-късно тук дошъл и неговият баща, който също се замонашил - под името Симеон. Двамата построяват седем параклиса, а с помощта на император [[Алексий III Ангел]], техен роднина, който им издал хрисовул, основават на мястото на запустелия стар манастир "Хилендар" обновена обител под същото име. Следва да се има предвид, че прабаба на Алексий III Ангел е [[Ирина Дукина]], която от своя страна е правнучка на цар [[Иван Владислав]]. Дали Стефан Неманя е родствено свързан с другия [[ааронов клон на Комитопулите]] е спорно (почти сигурно е родствено свързан с другия [[зетски клон на Комитопулите]]), но съпругата му [[Ана Неманя]] е била със сигурност, както и Растко.
Наред със Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с [[История на България|българската история]]. При падането на [[българско землище|български]]те и [[средновековни сръбски земи|сръбски]] земи под [[турско робство]] голям брой [[българи|български]] [[монах|монаси]] се
На Великден 1896 г. крал [[Александър Обренович]] посещава Хилендар. След като неговото правителство приема да изплати значителните дългове на манастира, през 1900 г. той се връща в сръбски ръце.<ref>Трайчев, Г. Манастирите в Македония. С., 1933, [http://www.strumski.com/books/%D0%97%D0%B0%20%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5.pdf 243-250].</ref>
| |||