Мускул: Разлика между версии

Мускулното влакно представлява многоядрена съкратителна клетка с диаметър 10 - 100 mmμm и дължина от няколко милиметра до 10 cm. Отвън е обвита от сарколема, която представлява трислойна мембрана с голяма еластичност. Това и позволява да се променя непрекъснато в зависимост от промяната на обема на мускулното влакно при съкращение. В [[цитоплазма]]та се намират множество съкратителни елементи наречени миофибрили. Те са част от диференцираната цитоплазма, наречена иноплазма. Недиференцираната и част се нарича саркоплазма и се намира основно под клетъчната мембрана. Мускулните влакна са обединени в снопчета, чиито краища се сливат в сухожилни влакна. Наблюдавани под [[микроскоп]] в мускулните влакна на напречнонабраздената мускулна тъкан се редуват светли изотропни I и тъмни анизотропни A дискове и ивици. Напречно, изотропните дискове са разделени от преминаването на една по-тъмна линия, наречена телефрагма или мембрана Z. По средата на анизотропните дискове се установява напречна, по-светла ивица, която се нарича диск H, по средата на който преминава фина, по-тъмна линия, наречена мезофрагма или линия M. Основната функционална единица се нарича саркомер. Това е участъкът от миофибрили разположен между две Z мембрани. Миофибрилите в мускулното влакно са така ориентирани, че саркомерите им са на едно и също равнище. Саркомерът е изграден от успоредно въртящи се нишки, наречени протофибрили. Те биват тънки, съставени от актин и дебели, съставени от миозин. Свободният край на тънките нишки навлиза в дебелите, като в покой тънките не достигат H зоната, а при съкращение навлизат в нея. Така по време на мускулно съкращение двете мембрани, които ограничават саркомера се приближават като саркомера става по-къс, без това да води до промяна в дължината на протофибрилите.