Уикипедия

Правителство на Гриша Филипов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Denis Marinov премести страница „Правителство на България (74)“ като „Правителство на Гриша Филипов“
м разширяване
Ред 1:
'''СедемдесетПравителството ина четвъртотоГриша правителствоФилипов''' е седемдесет и седмо правителство на [[Народна република България]], управляваназначено с Указ № 1227 на Държавния съвет от [[18 юни]] [[1981]] г.<ref доname="Gazette">ДВ. [[19Указ № 1227 от 18 юни]] [[1986]]1981 г. РъководиОбнародван сев „Държавен вестник“, бр. 49 от [[Гриша23 Филипов]]юни 1981 г.</ref>. Управлява страната (до [[2419 мартюни]] [[1986]] г.), аслед послекоето е наследено от [[Правителство на Георги Атанасов (политик)|правителството на Георги Атанасов]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
== СъставПолитика ==
=== Вътрешна политика ===
{{основна|Правителство на Тодор Живков (1966–1971)|Правителство на Станко Тодоров (1971–1976)|Правителство на Станко Тодоров (1976–1981)}}
==== 1966–1985 ====
Периодът 1966–1985 г. е най-успешният за комунистическото управление в [[България]], Концентрирала цялата икономическа и политическа власт в страната, разполагаща с мощен репресивен и пропаганден апарат и опираща се на „безкористната помощ на [[СССР]] и другите братски страни, [[БКП]] пристъпва към изграждане на развито социалистическо общество“. [[Марксизъм|Марксистката]] [[пропаганда]] става неделима част от ежедневието на българските граждани ([[преса]], [[телевизия]] и [[образование]]). Липсва реална информация за развитието на западноевропейските държави и [[САЩ]] (поради т.нар. [[желязна завеса]]). За „комунизацията“ на българското общество огромно значение имат успехите на СССР в някои области на [[политика]]та, [[наука]]та и [[техника]]та (развитие на [[Военна техника|военнататехника]] и [[космонавтика]]та)‚ установяването на „народнодемократична“ власт в [[Куба]], [[Либия]], [[Камбоджа]] и др. и повишаване на жизненото равнище на заетите в материалното производство<ref name="Encyclopedy"/>.
 
През 1966 г. (на [[Девети конгрес на БКП|IХ конгрес на БКП]]) е поставена утопичната „задача“ – да се извърши „поврат от екстензивно към интензивно развитие на икономиката“. Изградени са огромен брой икономически обекти (предимно в сферата на тежката промишленост)‚ които са на ниско технологично равнище. Липсата на конкуренция и остарените съветски технологии предопределят краха на българската икономика през следващите десетилетия<ref name="Encyclopedy"/>.
 
==== 1966–1984 ====
През периода 1966–1984 г. успешно се развиват военната и нефтопреработващата промшштеност. Многобройните военни конфликти, доброто качество на българското оръжие (по съветски лицензи) и доставките на милиони тонове суров петрол на ниски цени от [[Съветския съюз]] водят до увеличаване на валутните резерви на страната и създават усещане за икономически просперитет. По-голямата част от тези средства „потъват“ обаче в икономически и политически експерименти. Ето защо средната работна заплата в България е една от най-ниските в [[Европа]], раждаемостта спада, а обезлюдяването на българското село продължава<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Крачка назад е направена в управлението на [[селско стопанство|селското стопанство]]. В средата на [[70-те]] години са обединени 535 [[ТКЗС]], 144 [[ДЗС]] и 265 специализирани предприятия в 167 аграрно-промицшени комплекса. Уздряването внася хаос в селското стопанство. Дефицитът от селскостопански стоки се засилва и в края на 70-те години, въпреки огромните дотации от държавата, кризата в селското стопанство вече е реален факт. Образуването на [[Национален аграрно-промишлен комплекс|Националния аграрно-промишлен комплекс]] (НАПК) (март 1979 г.) не успява да реши проблемите на българското село<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Във връзка с „цялостните успехи“ на българския народ по пътя на социализма, на [[Десети конгрес на БКП|Х конгрес на БКП]] (април 1971 г.) е приета Програма за изграждане на развито социалистическо общество. Два месеца по-късно чрез [[референдум]] е приета [[Конституция на Народна република България (1971)|новата конституция на България]], която като съдържание се доближава до Програмата на [[БКП]]. Запазва ее принципът за „съединяване на [[законодателна власт|законодателната]], [[изпълнителна власт|изпълнителната]] и [[съдебна власт|съдебната власт]]“. Въведен е нов, постоянно деистващ орган на властга — [[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет]], избиран от [[Народното събрание]] (т.е. от БКП), който има огромни правомощия. Първи негов председател е [[Тодор Живков]], а председател на Миннстерския съвет през следващото десетилетие е партийният функционер [[Станко Тодоров]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
В края на 70-те години БКП има над 800 хиляди членове. Причините за бързото увеличаване на членската маса са както попълването на партията с млади дейци, символ на сплотеностга на поколенията около нейната политика, така и провежданата кадрова политика в страната. Членовете на БКП много по-лесно постигат професионална реализация. В началогго и средата на [[80-те]] години кризата в България обхваща повечето сектори от икономиката. „Перестройката“ в СССР, намаляването вноса на евтин суров петрол от СССР (и новият реекспорт за някои западни страни, както и за [[Гърция]] и [[Турция]], на международни цени), свиването на оръжейните пазари на страната принуждават управляващите да взимат нови заеми от международните финансови институции. Въпреки идеологизацията и административния контрол на БКП във всички области на образованието, науката и [[култура]]та (преса, книгоиздаване и обучение), през периода 1966–1986 г. развитието на духовната сфера бележи напредък. Той е продиктуван до голяма степен от желанието на БКП да афишира пред света успехите си в изграждането на социализма и отпусканите във връзка с това огромни държавни субсидии. В края на 80-те години България разполага с 30 висши учебни заведения със 138 хиляди студенти и 19 200 преподаватели срещу само 5 висши училища, 10 хиляди студенти и 453-ма преподаватели през 1944 г. През 1989 г. в страната има 31 611 научни работници, част от които са с международна известност. Големи са успехите в изобразителното изкуство‚ книгоиздаването, музикалната култура‚ театъра и киното<ref name="Encyclopedy"/>.
 
=== Външна политика ===
{{основна|Правителство на Тодор Живков (1966–1971)|Правителство на Станко Тодоров (1971–1976)|Правителство на Станко Тодоров (1976–1981)}}
Във външната политика на България и за този период СССР е най-големият външнотърговски партньор (над 50% от външнотърговския и обмен). На второ и трето място остават бившата [[ГДР]] и [[Полша]]. Засилват се контактите с държави от [[Азия]] и [[Африка]], като в края на 70-те години стокообменът с тях достига 7,3%. Активизират се и връзките със Запада – 12,4%. През 1985 г. [[СИВ]] приема мащабна програма до 2000 г. Отношенията с [[Югославия]] са непостоянни. Въпреки декларациите на българските политици, че България е за запазване на границите между държавите, определени след [[Втората световна война]], недоверието между балканските страни остава. Така [[Белград]] продължава чрез средствата за масово осведомяване и образованието да насажда антибългарски настроения сред населението си<ref name="Encyclopedy"/>.
 
С Гърция и Турция са подписани многобройни междуправителствени спогодби за икономическо и културно сътрудничество. След 1984 г. обаче, във връзка с „[[Възродителен процес|възродителния процес]]“ в страната, рязко се влошават отношенията с Турция<ref name="Encyclopedy"/>.
 
== Съставяне ==
Кабинетът, оглавен от [[Гриша Филипов]], е образуван от политически дейци на [[БКП]] и [[БЗНС]].
 
=== Кабинет ===
Сформира се от следните 31 министри<ref name="Encyclopedy">{{цураков|323-331}}</ref>.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|председател на Министерския съвет]]|[[Гриша Филипов]]||БКП}}
{{министър2|[[първи заместникЗаместник министър-председател на България|първи зам. -председател на Министерския съвет]]|[[Тодор Божинов]]||БКП}}
{{министър2|[[първи заместникЗаместник министър-председател на България|първи зам. -председател на Министерския съвет]]|[[Андрей Луканов]]||БКП}}
{{министър2|[[заместникЗаместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]]|[[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]]||БКП}}
{{министър2|[[заместникЗаместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]]|[[Григор Стоичков]]||БКП}}
{{министър2|[[заместникЗаместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]],<br> [[Държавен комитет за планиране|председател на Държавния комитет за планиране]]|[[Кирил Зарев]]||БКП}}
{{министър2|[[заместникЗаместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]],<br> [[министър на металургията и минералните ресурси|металургия и минерални ресурси]]|[[Стамен Стаменов (министър)|Стамен Стаменов]]||БКП}}
{{министър2|[[заместникЗаместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]]|[[Станиш Бонев]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на външните работи|външни работи]]|[[Петър Младенов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на вътрешните работи|вътрешни работи]]|[[Димитър Стоянов (министър)|Димитър Стоянов]]||БКП}}
Line 22 ⟶ 49:
{{министър2|[[министър на леката промишленост|лека промишленост]]|[[Румен Сербезов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на вътрешната търговия и услугите|вътрешна търговия и услуги]]|[[Георги Караманев]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на външната търговия|външна търговия]]|[[Христо Христов (политик)|Христо Христов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на енергетиката|енергетика]]|[[Никола Тодориев]]||БКП}}
{{министър2|[[Управител на БНБ|председател на БНБ]]|[[Веселин Никифоров]]||БКП}}
{{министър2|[[Комитет поза опазване на околната среда|председател на Комитета поза опазване на<br> околната среда]]|[[Георги Павлов (политик)|Георги Павлов]]||БКП}}
{{министър2|[[НАПС|председател на НАПС]]|[[Александър Петков (политик)|Александър Петков]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на външната търговия|външна търговия]]|[[Христо Христов (политик)|Христо Христов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на химическата промишленост|химическа промишленост]]|[[Георги Панков]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на съобщенията|съобщения]]|[[Пандо Ванчев]]||БЗНС}}
{{министър2|[[Комитет по горите и горската промишленост|гори и горска промишленост]]|[[Янко Марков]]||БЗНС}}
{{министър2|[[министър на машиностроенето и електрониката|машиностроене и електроника]]|[[Тончо Чакъров]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на регионалното развитиестроителството и благоустройствотоархитектурата|строежистроителство и архитектура]]|[[Иван Сакарев]]||БКП}}
{{министър2|[[Държавен комитет за наука и технически прогрес|председател на Държавния комитет за наука и<br> технически прогрес]]|[[Начо Папазов]]||БКП}}
{{министър2|[[Комитет за държавен и народен контрол|председател на Комитета за държавен и народен контрол]]|[[Георги Атанасов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър без портфейл|министър]]|[[Димитър Жулев]]||БКП}}
{{министър2|[[министър]]|[[Димитър Жулев]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени отв [[21 юли]] [[1981]]кабинета ===
==== от 7 юли 1981 ====
* Внезапно умира председателя на Комитета за култура Людмила Живкова. Поста остава свободен до 2 февруари 1982.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на строителството и архитектурата|първи зам.-министър на строителството и архитектурата]]|[[Стефан Стайнов]]||БКП}}
{{министър2|[[Държавен комитет за наука и технически прогрес|първи зам.-председател на Държавния комитет за наука<br> и технически прогрес]]|[[Никола Калчев]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 21 юли 1981 ====
* Внезапно умира председателя на [[Комитет за култура|Комитета за култура]] [[Людмила Живкова]]. Поста остава свободен до [[2 февруари]] [[1982]] г.
 
=== Промени= от [[26 август]] [[1981]] ====
* [[Стамен Стаменов]] вече не заема постовете [[Заместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]] и [[министър на металургията и минералните ресурси]].
 
=== Промени= от [[230 февруари]]октомври [[1982]]1981 ====
* На ІХ пленум на Комитета за култура за негов председател на мястото на Людмила Живкова е избран Георги Йорданов – кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и зам. председател на Министерския съвет.
* Тодор Божинов заема освободения от Стамен Стаменов на 26 август 1981 г. пост министър на металургията и минералните ресурси.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на вътрешната търговия и услугите|първи зам.-министър на вътрешната търговия и услугите]]|[[Христаки Иванов]]||БКП}}
{{министър2|[[Комитет за изкуство и култура|председател на Комитета за култура]]|[[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 2 февруари 1982 ====
* На ІХ пленум на [[Комитет за култура|Комитета за култура]] за негов председател на мястото на [[Людмила Живкова]] е избран [[Георги Йорданов]] – кандидат-член на [[Политбюро на ЦК на БКП]] и [[Заместник министър-председател на България|зам.-председател на Министерския съвет]].
* [[Тодор Божинов]] заема освободения от [[Стамен Стаменов]] на [[26 август]] [[1981]] г. пост [[министър на металургията и минералните ресурси]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[Комитет за култура|председател на Комитета за култура]]|[[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на металургията и минералните ресурси|металургия и минерални ресурси]]|[[Тодор Божинов]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от [[194 юли]]февруари [[1982]] ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[Комитет за култура|първи зам.-министър на Комитета за култура]]|[[Светлин Русев]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 7 февруари 1982 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на машиностроенето и електрониката|първи зам.-министър на машиностроенето и<br> електрониката]]|[[Васил Хубчев]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 19 юли 1982 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[заместникЗаместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]]|[[Георги Караманев]]||БКП}}
{{министър2|[[Държавен комитет за планиране|председател на Държавния комитет за планиране]]|[[Станиш Бонев]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от [[43 януари]]ноември [[1984]]1983 ====
С Решение на Политбюро на ЦК на БКП се извършват следните структурни и персонални промени в Министерския съвет:
* Министерството на строежите и архитектурата се преобразува в Министерство на строителството и селищното устройство.
* Министерството на машиностроенето и електрониката е преименувано в Министерство на машиностроенето.
* Министерството на леката промишленост се слива с Министерството на вътрешната търговия и услугите и се създава Министерство на производството и търговията с потребителски стоки.
* От Министерството на металургията и минералните ресурси и Министерството на енергетиката е създадено Министерство на енергийно-суровинните ресурси.
* Комитетът по опазване на околната среда остава без ранг на министерство.
* Тодор Божинов от първи зам. председател на Министерския съвет става зам. председател на Министерския съвет, а неговото място заема Чудомир Александров.
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на регионалното развитиемашиностроенето и благоустройствотоелектрониката|строителствопърви изам.-министър селищнона устройствомашиностроенето и<br> електрониката]]|[[ГригорВасил Стоянов (политик)|Васил СтоичковСтоянов]]||БКП}}
{{министър2 край}}
{{министър2|[[министър на машиностроенето|машиностроене]]|[[Огнян Дойнов]]||БКП}}
 
{{министър2|[[министър на производството и търговията с потребителски стоки|производство и търговия с потребителски стоки]]|[[Георги Караманев]]||БКП}}
==== от 4 януари 1984 ====
С Решение на [[Политбюро на ЦК на БКП]] се извършват следните структурни и персонални промени в [[Министерски съвет|Министерския съвет]]:
* [[министър на строителството и архитектурата|Министерството на строителството и архитектурата]] се преобразува в [[министър на строителството и селищното устройство|Министерство на строителството и селищното устройство]]. Съвета за териториално и селищно устройство се закрива.
* [[министър на металургията и минералните ресурси|Министерството на металургията и минералните ресурси]] и [[министър на енергетиката|Министерството на енергетиката]] се сливат в [[министър на енергийно-суровинните ресурси|Министерство на енергийно-суровинните ресурси]].
* [[министър на леката промишленост|Министерството на леката промишленост]] и [[министър на вътрешната търговия и услугите|Министерството на вътрешната търговия и услугите]] се сливат в [[министър на производството и търговията с потребителски стоки|Министерство на производството и търговията с потребителски стоки]].
* [[министър на машиностроенето и електрониката|Министерството на машиностроенето и електрониката]] се преименува в [[министър на машиностроенето|Министерство на машиностроенето]].
* [[Комитет за опазване на околната среда|Комитетът за опазване на околната среда]] остава без ранг на министерство.
* [[Тодор Божинов]] от [[Заместник министър-председател на България|първи зам.-председател на Министерския съвет]] става [[Заместник министър-председател на България|зам.-председател на Министерския съвет]], а неговото място заема [[Чудомир Александров]].
* [[Стефан Стайнов]] е освободен от поста [[министър на строителството и архитектурата|първи зам.-министър на строителството и архитектурата]].
* [[Васил Хубчев]] и [[Васил Стоянов (политик)|Васил Стоянов]] са освободени от постовете [[министър на машиностроенето и електрониката|първи зам.-министър на машиностроенето и електрониката]]
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|зам.-председател на Министерския съвет]]|[[Тодор Божинов]]||БКП}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|първи зам.-председател на Министерския съвет]]|[[Чудомир Александров]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на енергийно-суровинните ресурси|енергийно-суровинни ресурси]]|[[Тодор Божинов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на производството и търговията с потребителски стоки|производство и търговия с потребителски стоки]]|[[Георги Караманев]]||БКП}}
{{министър2|[[първи заместник министър-председател на България|първи зам. председател на Министерския съвет]]|[[Чудомир Александров]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на машиностроенето|машиностроене]]|[[Огнян Дойнов]]||БКП}}
{{министър2|[[Държавен комитет за наука и технически прогрес|председател на Държавния комитет за наука и технически прогерс]]|[[Никола Тодориев]]||БКП}}
{{министър2|[[министър безна портфейлстроителството и селищното устройство|министърстроителство и селищно устройство]]|[[ТончоГригор ЧакъровСтоичков]]||БКП}}
{{министър2|[[Държавен комитет за наука и технически прогрес|председател на Държавния комитет за наука и<br> технически прогерс]]|[[Никола Тодориев]]||БКП}}
{{министър2|[[министър]],<br> [[министър на машиностроенето|първи зам.-министър на машиностроенето]]|[[Тончо Чакъров]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от [[1811 май]]януари [[1985]]1984 ====
{{министър2 начало}}
* Министерството на енергийно-суровинните ресурси е закрито и на негово място са създадени Министерство на енергетиката и Министерство на металургията.
{{министър2|[[министър на производството и търговията с потребителски стоки|първи зам.-министър на производството и търговията<br> с потребителски стоки]]|[[Румен Сербезов]]||БКП}}
* Създадено е Министерство на снабдяването.
{{министър2|[[министър на строителството и селищното устройство|първи зам.-министър на строителството и селищното<br> устройство]]|[[Стефан Стайнов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на машиностроенето|първи зам.-министър на машиностроенето]]|[[Васил Стоянов (политик)|Васил Стоянов]]||БКП}}
{{министър2|[[Държавен комитет за наука и технически прогрес|първи зам.-председател на Държавния комитет за наука<br> и технически прогрес]]|[[Стоян Марков]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 4 април 1984 ====
* [[Христаки Иванов]] е освободен от поста [[министър на вътрешната търговия и услугите|първи зам.-министър на вътрешната търговия и услугите]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на производството и търговията с потребителски стоки|първи зам.-министър на производството и търговията<br> с потребителски стоки]]|[[Христаки Иванов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на строителството и селищното устройство|първи зам.-министър на строителството и селищното<br> устройство]]|[[Иван Сакарев]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 24 април 1984 ====
* [[Светлин Русев]] е освободен от поста [[Комитет за култура|първи зам.-министър на Комитета за култура]] и на негово място е назначен [[Любомир Павлов]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[Комитет за култура|първи зам.-министър на Комитета за култура]]|[[Любомир Павлов]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 9 май 1984 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[Медицинска академия|председател на Медицинска академия]]|[[Атанас Малеев]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 21 май 1984 ====
* [[Васил Стоянов (политик)|Васил Стоянов]] е освободен от поста [[министър на машиностроенето|първи зам.-министър на машиностроенето]] и на негово място е назначен [[Стоян Марков]].
* [[Стоян Марков]] е освободен от поста [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|първи зам.-председател на Държавния комитет за наука<br> и технически прогрес]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на машиностроенето|първи зам.-министър на машиностроенето]]|[[Стоян Марков]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 18 май 1985 ====
* С Указ № 1600 от 17 май 1985 г. [[министър на енергийно-суровинните ресурси|Министерството на енергийно-суровинните ресурси]] се закрива и на негово място са създадени [[министър на енергетиката|Министерство на енергетиката]] и [[министър на металургията|Министерство на металургията]]. Създава се и [[министър на снабдяването|Министерство на снабдяването]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на енергетиката|енергетика]]|[[Никола Тодориев]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на металургията|металургия]]|[[Тончо Чакъров]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на снабдяването|снабдяване]]|[[Тодор Божинов]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на металургията|металургия]]|[[Тончо Чакъров]]||БКП}}
{{министър2|[[Държавен комитет за наука и технически прогрес|председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес]]|[[Стоян Марков]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от [[18 октомври]] [[1985]] ====
* [[Стоян Марков]] е освободен от поста [[министър на машиностроенето|първи зам.-министър на машиностроенето]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[Държавен комитет за планиране|председател на Държавния комитет за планиране]]|[[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]]||БКП}}
{{министър2|[[Държавен комитет за наука и технически прогрес|председател на Държавния комитет за наука и<br> технически прогрес]]|[[Стоян Марков]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
==== от 9 декември 1985 ====
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър на съобщенията|първи зам.-министър на съобщенията]]|[[Атанас Попов (министър)|Атанас Попов]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от [[4 януари]] [[1986]] ====
* [[Кирил Зарев]] е освободен от поста [[Заместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]].
 
=== Промени= от [[28 януари]] [[1986]] ====
Направени са следните структурни и персонални промени:
* [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавният комитет за наука и технически прогрес]] е преобразуван в [[Държавен комитет за изследвания и технологии.]];
* [[Държавен комитет за планиране|Държавният комитет за планиране]] е преобразуван в [[Държавна планова комисия.]];
* Министерството[[министър на външнатаметалургията|Министерството на търговияметалургията]], [[министър на снабдяването|Министерството на снабдяването]] и [[министър на производството и търговията с потребителски стоки|Министерството на производството и търговията с потребителски стоки]] са закрити с Указ № 221 от 28 януари 1986 г. и на тяхнонеговор място е създадено [[министър на търговията|Министерство на търговията.]];
* [[министър на строителството и селищното устройство|Министерството на строителството и селищното устройство]] е закрито с Указ № 221 от 28 януари 1986 г. и на негово място е създаден [[Комитет по териториално и селищно устройство]], който няма ранг на министерство.;
* [[Чудомир Александров]] е освободен от поста [[Заместник министър-председател на България|първи зам. -председател на Министерския съвет]] и неговото място заема [[Стоян Марков.]];
* [[Георги Йорданов]], [[Георги Караманев]], [[Григор Стоичков]], [[Станиш Бонев]] и [[Тодор Божинов]] са освободени от постовете [[Заместник министър-председател на България|зам. председатели-председател на Министерския съвет.]];
* [[Иван Сакарев]] е освободен от поста [[министър на строителството и селищното устройство|първи зам.-министър на строителството и селищното устройство]];
* [[Никола Калчев]] е освободен от поста [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|първи зам.-председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[Заместник министър-председател на България|първи зам.-председател на Министерския съвет]]|[[Стоян Марков]]||БКП}}
{{министър2|[[министър на търговията|търговия]]|[[Христо Христов (политик)|Христо Христов]]||БКП}}
{{министър2|[[заместникДържавен министър-председателкомитет наза България|зам.изследвания и технологии|председател на МинистерскияДържавния комитет за изследвания и<br> съветтехнологии]]|[[Стоян Марков]]||БКП}}
{{министър2|[[Държавна планова комисия|председател на Държавната планова комисия]]|[[Иван Илиев (политик)|Иван Илиев]]||БКП}}
{{министър2|[[Стопански съвет|председател на Стопанския съвет]]|[[Огнян Дойнов]]||БКП}}
{{министър2|[[Социален съвет|председател на Социалния съвет]]|[[Георги Караманев]]||БКП}}
{{министър2|[[Комитет за наука, култура и образование|председател на Комитета за наука, култура и<br> образование]]|[[Георги Йорданов]]||БКП}}
{{министър2 край}}
 
=== Промени= от [[21 февруари]] [[1986]] ====
* [[Румен Сербезов]] и [[Христаки Иванов]] са освободени от постовете [[министър на производството и търговията с потребителски стоки|първи зам.-министър на производството и търговията с потребителски стоки]].
* Георги Йорданов, Георги Караманев и Огнян Дойнов са назначени за зам. председатели на Министерския съвет.
* [[Стефан Стайнов]] е освободен от поста [[министър на строителството и селищното устройство|първи зам.-министър на строителството и селищното устройство]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[заместникЗаместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]]|[[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]]||БКП}}
{{министър2|[[заместникЗаместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]]|[[Георги Караманев]]||БКП}}
{{министър2|[[заместникЗаместник министър-председател на България|зам. -председател на Министерския съвет]]|[[Огнян Дойнов]]||БКП}}
{{министър2|[[Комитет за опазване на околната среда|председател на Комитета за опазване на околната среда]]|[[Тодор Божинов]]<sup>1</sup>||БКП}}
{{министър2 край}}
* <sup>1</sup>: – с ранг на министър.
 
=== Промени= от [[24 март]] [[1986]] ====
Извършени са следните структурни и персонални промени:
* [[Гриша Филипов]] е освободен от поста министър-председател (председател на Министерския съвет) и на негово място е назначен [[Георги Атанасов]].
* Закрити са [[министър на енергетиката|Министерството на енергетиката]], [[министър на химическата промишленост|Министерството на химическата промишленост]], [[Национално управление по горите|Министерство на горите и горската промишленост]], [[министър на машиностроенето|Министерството на машиностроенето]] и [[министър на металургията|Министерството на металургията]] с Указ № 943 от 24 март 1986 г.;
* Закрит е [[Национален аграрно-промишлен съюз|Националният аграрно-промишлен съюз]] (НАПС) и на негово място е създадено [[министър на земеделието и горите|Министерство на земеделието и горите]] с Указ № 943 от 24 март 1986 г.;
* [[Комитет за култура|Комитетът за култура]] остава без ранг на министерство. [[Георги Йорданов (БКП)|Георги Йорданов]] е освободен от поста [[Комитет за култура|председател на Комитета за култура]];
* [[Комитет за държавен и народен контрол|Комитетът за държавен и народен контрол]] получава ранг на министерство.;
* [[Атанас Попов (министър)|Атанас Попов]] е освободен от поста [[министър на съобщенията|първи зам.-министър на съобщенията]];
* [[Любомир Павлов]] е освободен от поста [[Комитет за култура|първи зам.-министър на Комитета за култура]].
{{министър2 начало}}
{{министър2|[[министър-председател на България|министър-председател на Министерския съвет]]|[[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]]||БКП}}
{{министър2|[[министерствоминистър на земеделиетонародната и горитепросвета|земеделие инародна горипросвета]]|[[АлексиИлчо ИвановДимитров]]||БЗНСБКП}}
{{министър2|[[Комитет за държавен и народен контрол|председател на Комитета за държавен и народен контрол]]|[[Георги Георгиев (БКП)|Георги Георгиев]]||БКП}}
{{министър2|[[министерство на земеделието и горите|земеделие и гори]]|[[Алекси Иванов]]||БЗНС}}
{{министър2 край}}
 
== ИзточнициЛитература ==
* {{cite book | title = Българските политически водители 1879-1994 | year = 1994 | publisher = ИК "Хераклит„Хераклит А & Н"Н“| isbn = 954-573-005-6 }}
* {{ташев}}
 
== Бележки ==
{{Правителства на България}}
{{reflist|1}}
 
[[Категория:{{Правителства на България (1945-1990)|74]]}}
[[Категория:Правителства на България (1918-1945)|77]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_Гриша_Филипов“.