Правителство на Жан Виденов: Разлика между версии

▲{{министър2|[[министър на икономическото развитие|икономическо развитие]]|[[Румен Гечев]]||БСП}}

▲{{министър2|[[министър на земеделието и хранителната промишленост|земеделие и хранителна промишленост]]|[[Васил Чичибаба]]||БЗНС Александър Стамболийски}}

▲{{министър2|[[министър на околната среда|околна среда]]|[[Георги Георгиев (министър)|Георги Георгиев]]||ПК Екогласност}}

▲{{министър2|[[министър на здравеопазването|здравеопазване]]|[[Мими Виткова]]||БСП}}

▲{{министър2|[[министър на търговията и външноикономическото сътрудничество|търговия и външноикономическо сътрудничество]]|[[Кирил Цочев]]||}}

▲{{министър2|[[министър на промишлеността|промишленост]]|[[Любомир Дачев]]||БСП}}

▲Правителството на практика спира реформите за преход към [[пазарна икономика]] и вместо това се ориентира към провеждане на “социално-ориентирана” икономическа политика<ref name="Kalinova">{{cite book |title= Българските преходи 1939-2010 |last= Калинова|first= Евгения|authorlink= |coauthors= Баева, Искра |year= 2010|publisher=Парадигма |location=София |isbn=978-954-326-034-8 |pages=291-98 |url= |accessdate=}}</ref>.

▲Неговата политика е опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на [[Планова икономика|централно планиране]] с цел съживяване на държавните предприятия. Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18.9 % през 1994 г. до 49 % през 1995 г. и до 52.4 % през 1996 г., като последицата от този административен контрол е изкривяване на съотношението между търсенето и предлагането. Освен това комбинацията от контролирани цени на произведената продукция и световни цени на влаганите ресурси води до влошаване на финансовото състояние на онези държавни предприятия, чийто производствен процес се основава на внос на ресурси — те стават губещи. Но правителството не само не спира прякото им субсидиране, ами оказва силен натиск върху държавните банки да ги кредитират. И не само това, министър [[Климент Вучев]] издава заповед предприятията да не плащат задълженията си към банките!<ref name = „Shokova“>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://darikfinance.bg/novini/53315 | заглавие = Шоковата терапия доказано работи в България, интервю с Красен Станчев | достъп_дата = 15 март 2015 | фамилно_име = Събев | първо_име = Димитър | дата = 14 април 2011 | труд = | издател = darikfinance.bg | език = | цитат = }}</ref>.

▲Банковата система играе важна социална роля, тъй като високите лихви дават възможност на много хора да печелят от [[Депозитна сметка|вложенията]] си. Играта с лихвите обяснява и популярността на [[Финансова пирамида|финансовите пирамиди]], чието рухване е прелюдия на последвалите събития. Липсата на контрол върху търговските банки им позволява да отпускат необзепечени заеми, които длъжниците не могат (или не желаят) да върнат. Банките разчитат на рефинансиране от централната банка, но когато не го получат — фалират, а длъжниците им се превръщат в „кредитни милионери“<ref name="Kalinova"/>. Резултатът е крах на доверието в банковата система (банкова криза) в началото на 1996, инфлация и хиперинфлация (акумулираната инфлация за 1997 г. е 310%, а за първите четири месеца на 1997 г. достига до 438%)<ref name = Anatomia/>.

▲Правителството е принудено да преразгледа програмата си и да вземе решение за закриване или приватизиране на губещите предприятия. Избухват обаче големи спорове около списъка на предприятията за ликвидация и процесът спира. Успешна е само сделката за приватизация на [[Солвей Соди|комбината за калцинирана сода]] в Девня.

▲Правителството успява да проведе [[приватизация#масова приватизация|масова приватизация]], при която срещу специални бонове всеки българин може да получи дял от държавните предприятия. Тя обаче има малък ефект, тъй като самите приватизирани предприятия нямат достатъчно средства за модернизация, за да станат печеливши, и боновете се съсредоточават в приватизационните фондове, които ги изкупуват<ref name="Kalinova"/>.

▲През 1996 се наблюдава и негативния феномен на „източване“ на държавни предприятия от икономически групировки, застанали на входа и на изхода им (загубите се покриват от държавата, а печалбите отиват за групировката)<ref name="Kalinova"/>. Правителството предлага и закон за работническо-мениджърски дружества (РМД), но не успява да го приложи. Това прави [[Правителство на България (84)|следващото правителство]] на СДС.

▲Тези кризи водят в крайна сметка до икономически колапс. Зимата на 1996 г. е наречена „Виденова зима“ поради рязкото намаляване на хранителните продукти, повишаването на инфлацията, превърнала се в хиперинфлация и фалита на множеството банки<ref name = Anatomia>{{cite book | last = Христова | first = Асенка | coauthors = колектив | year = 2004 | title = Анатомия на прехода. Стопанската политика на България от 1989 до 2004 | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-649-690-4 | pages = 57-58, 83-85}}</ref>.