Белградски мирен договор (1739): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат.
без Стар ред
Ред 22:
В резултат на кампанията през август и септември 1739 г. на руските войски под командването на фелдмаршал Мюних, и последвалото поражение от османската армия, са окупирани [[Хотин]] и [[Яш]], което прави османската дипломация по-отстъпчива. Междувременно Свещената Римска империя е тотално разбита от [[еничари]]те в [[западни български земи|западните български земи]], което я принуждава на [[сепаративен мир]], по силата на който отстъпва всичките си придобивки от [[Високата порта]], получени въз основа на клаузите от предходния [[Пожаревацки договор]], т.е. Османската империя си възвръща [[Олтения|Мала Влахия]], [[Смедеревски санджак|Смедеревския санджак]] с [[Белград]] и Северна [[Босна (област)|Босна]]. Русия притисната от отпочналата междувременно реваншистка шведска военна кампания срещу нея, се съгласява на мирните условия от Белград, и до последвалия [[договор от Кючук Кайнарджа]] няма сигурен [[de jure]] излаз на [[Черно море]]. За сметка на това, Османската империя гарантира [[хаджилък]]а на православните поклонници в [[Светите земи]].
 
Мирните преговори и договор между воюващите страни са сключени при посредничеството на посланика на френския крал при Портата - [[Луи Вилньов]], и в контекста на двувековния [[френско-османски алианс]], на който се крепи и тогавашния общоевропейски [[стар ред]].
 
Белградският мирен договор е последния крупен международен и дипломатически успех на османската дипломация с еничарския корпус. Високата порта успява да си възвърне целокупното владение на Балканите за последно преди събитията от известното [[кърджалийско време]], и да закрепи съществуващото положение във времето на европейското просвещение.
Ред 42:
[[Категория:Сърбия под османска власт]]
[[Категория:История на Белград]]
[[Категория:Стар ред]]