Разлика между версии на „Иван Дуйчев“

редакция без резюме
Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските Асеневци във Византия" ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
 
По-късно Иван Дуйчев последователно става асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. „Възраждане“. След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава областта многократно Македония и се запознава с тамошната културакултурата на местното българско население. ПрезОт 1942-19437 г.юли до 17 август 1941 година Иван Дуйчев е командирован като представителпреводач накъм българскотоиталианската населениекомендатура в [[Костур (град)|Костур]], намиращ се под италианска окупация. към началникаЗащитата на италианскияместните воененбългари гарнизонот преследванията на [[Костур]]гръцките [[полковник]]власт [[Алдопредизвиква Вениери]]недоволството им и италианскияпо военен комендантискане на градаиталианската старшистрана лейтенантДуйчев [[Джование Равали]]отзован.<ref>Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 81.</ref> Неговата малка книжка „Македония в българската история“ (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с „фашистки книги“, а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в „Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България“, каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейскаЕгейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт<ref>„Двете смърти на академик Иван Дуйчев“, в-к ''Македония'', бр. 10, 10 март 1999 г.; той е почти единствен, заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт.</ref>, като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на [[Велико Търново]].
 
От 1950 г.година Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]].
 
През 1981 г. е избран за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в [[Палермо]], член-кореспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на [[Хердерова награда]] ([[1974]]). Научната му продукция включва над 500 публикации.