Разлика между версии на „Тодор Пармаков“

редакция без резюме
 
== Революционна дейност ==
Роден е през 1834г1834 г. в село [[Горно Драглище]], Рaзложко, от родителите Павел и Пелагия Пармакови.
 
През 1851 г. - 17-годишен, отива на гурбет в Беломорието, но скоро се завръща и в 1852 година става хайдутин. Включва се в хайдушката дружина на [[Ильо войвода]] 1860 г., а през следващата създава семейство с Катерина Иванова Вецова(Кретова) от град Мехомия (днес [[Разлог]]). През 1866 г. воюва в армията на световноизвестния революционер [[Джузепе Гарибалди]] за освобождението на [[Италия]]. 1872 се включва в хайдушката дружина на войводата [[Тодор Банчев]] от Батак, а следващата година се среща с [[Георги Раковски]] в [[Рилския манастир]], на която [[Раковски]] призовава всички хайдути да се включат в бъдещето въоръжено въстание за освобождение на България от турско робство. През месец февруари 1876 г. отива в [[Панагюрище]] и участва в подготовката на [[Априлското въстание]]. По указание на [[Георги Бенковски]] води агитация по пазарджишките села за записване на въстаници. На 25-ти април 1876 г. се включва в Хвърковатата чета на [[Георги Бенковски|войводата]], а на 30-ти април води последния бой в [[Панагюрище]] срещу турска войскова част, командвана от Хафъз паша, като задържа придвижването й с три часа към центъра на града. Напълно сам от прозореца на една къща той успява да избие внушителен брой турци, оставяйки впечатление, че там се крие цяла чета. Геройството му се помни и до днес. След потушаването на въстанието Тодор Пармаков се опитва да убеди четата да дойдат с него в [[Рила]] планина, която той познава отлично и може да им осигури безопасно пребиваване. За жалост те не го послушали и намерили смъртта си в така свидната им [[Стара планина]]. В началото на месец май 1876 г. е заловен от турската власт в родното му село [[Горно Драглище]] и подложен на жестоки мъчения, след което е изпратен на разпит в Неврокопския затвор. Коравият му характер не позволил да бъде изтръгнат ни звук ни стон и през август 1876 г. е осъден на смърт в Пловдивския затвор. Но за късмет, според фермана на султана за амнистия, издаден след намесата на великите сили, които остро осъдили зверствата при потушаването на [[Априлското въстание]], Тодор Пармаков бил освободен. И така есента на 76-та заминава на гурбет във Влашко. През 1877 г. в град [[Плоещ]] се включва в редовете на Българското опълчение и участва в боевете на [[Шипка]] и в други бойни действия. Помага и на руското командване като преводач от турски. През 1878 г. води въстаничестка подготовка в родното си село,което оства под тусрко владение и през есента на същата година участва в Кресненско-Разложкото въстание (Баненската буна) като войвода на Горнодраглищката дружина, която води боеве за освобождението на село Баня. След потушаването на въстанието [[Горно Драглище]] е нападнато и хората се изселват в село [[Сапарева баня]], предвождани от Тодор Хайдутина и неговото семейство.
Анонимен потребител