Антон Чехов: Разлика между версии

След завършването на гимназия през 1879 година Антон Чехов заминава за Москва и постъпва в [[Първи московски държавен медицински университет „Иван Сеченов“|Медицинския факултет]] на [[Московски университет|Императорския московски университет]],{{hrf|Rayfield|1998|69}} където сред неговите преподаватели са [[Николай Склифосовски]] и [[Григорий Захарин]]. Пристигайки в Москва, той поема грижите за семейството си.{{hrf|Wood|2000|79}} За да го издържа и за да плаща таксите за образованието си, той ежедневно пише за списания като „Стрекоза“, „Будилник“ и „Зрител“ кратки скици на съвременни теми, често използвайки псевдоними като ''Антоша Чехонте'' и ''Человек без селезенки''.{{hrf|Гебель|1934|460}} ИзобилнитеДебютните му текстове са публикуваните на 24 декември 1879 година в „Стрекоза“ разказ ''„Письмо к учёному соседу“'' и фейлетон ''„Что чаще всего встречается в романах, повестях и т. п.“''.

Изобилните публикации на Чехов му създават репутация като сатиричен хроникьор на уличния живот и през 1882 година той вече пише за ''„Осколки“'', собственост на един от водещите издатели по това време [[Николай Лейкин]],{{hrf|Rayfield|1998|91}} като през 1883-1885 година води собствена рубрика - „Отломки от московския живот“. Стилът на Чехов от този период е по-остър от характерния за зрялото му творчество.{{hrf|Steiner|2001}}{{hrf|Willis|2013}} През 1882 година той подговя сборника разкази ''„Шалость“'', който остава неиздаден, може би заради трудности с цензурата. През този период семейството често посещава през лятото брата на Антон Иван Чехов, който е учител в [[Истра|Воскресенск]] и има голямо жилище там.

През 1887 година, изтощен от работата си и от влошеното си здраве, Антон Чехов предприема пътуване в [[Украйна]]. Вдъхновен от впечатленията си, след своето завръщане той започва да пише повестта „Степ“, която е публикувана в „[[Северний вестник]]“.{{hrf|Malcolm|2004|137}} Повествованието, следващо мисълта на героите, описва пътуване в степите през погледа на момче, изпратено да живее далеч от дома си, и неговите спътници — свещеник и търговец. Повестта, определяна като „енциклопедия на Чеховата поетика“, показва значително развитие в прозата му и е публикувана в авторитетно литературно списание, а не във вестник.{{hrf|Malcolm|2004|147}}

СмърттаМихаил, на Николай Чехов,другият брат на писателя, от туберкулоза през 1889 година оказва влияние върху разказа „Скучна история“, завършен през септември, за човек, изправен пред смъртта си, който разбира, че животът му е бил безполезен.{{hrf|Simmons|1970|186-191}} Михаил, другият му братЧехов, който става свидетел на депресията и безпокойството на Антон след смъртта на брат им, по това време се занимава с изследвания на руските затвори. Антон Чехов, търсейки цел в собствения си живот, скоро също се ангажира силно с въпроса за реформиране на системата на затворите.