Пол Верлен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон, + Нормативен контрол, + картинки |
|||
Ред 31:
== Биография ==
Верлен е роден в [[
На 14 години прочита [[Бодлер]], който му повлиява много силно. На 17 години Верлен вече е постоянен клиент на проститутките, пристрастява се и към алкохола, преди всичко към [[абсент]]а. Започва да учи [[право]], но се отказва след две години. Работи известно време като прислуга в Сити Хола. През 1862 г. получава бакалавърска степен.
[[Файл:Houghton MS Eng 1148 (1749) - Paul Verlaine - edit.jpg|thumb|
Сред приятелите му поети в пивницата намира компания за дълги дискусии и за пиене на [[абсент]] (който по-късно го отвежда и до болничното легло). Неговият баща отказва да финансира бохемския му живот.
* * * През 1870 г.въпреки [[хомосексуализъм|хомосексуалните]] си наклонности * През 1871 г. в Париж се появява [[Артюр Рембо]], с когото Верлен започва връзка и напуска семейството си. Две години двамата живеят бохемски из Париж. Връзката им приключва на 12 юли 1873 г., когато Верлен под въздействието алкохола, който е поел, прострелва Рембо в ръката, за което попада за 18 месеца в затвора. При престоя му в затвора го посещава свещеник, за да го изповяда. Шокиран от чутото, свещеникът накрая го пита „Ти сигурен ли си, че никога не си бил с животни“. В този период Верлен чете [[Уилям Шекспир|Шекспир]] и „[[Дон Кихот]]“, а през 1874 г. написва ''„Песни без думи“ („Romances Sans Paroles“)'', което се смята и за едно от неговите най-добри произведения. Преди да бъде освободен, Верлен отново се среща за малко с Рембо. [[Файл:Ferme de Verlaine à Coulommes (Ardennes, Fr).JPG|thumb|Ферма на Верлен в Ардените]]
* След като излиза от затвора Верлен се мести в [[Англия]], където за кратко преподава френски, след което, през 1877 г., отново се връща във Франция, за да преподава в колеж. През 1879 г. Верлен се отказва да преподава и осиновява свой ученик. Двамата имат ферма, която обаче бързо банкрутира. След банкрута Верлен се връща в Париж.
* През 1883 г. осиновеният от него ученик умира от [[тиф]]. Три години по-късно, през 1886 г., умира и майка му. Въпреки че започва отново да пие, по същото време Верлен е един от водещите френски поети. Той публикува критически статии, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Дълго време прекарва в болници, продължава да пие, живее в мизерия — в предградията, прекарал месец в затвора. Животът му довежда и до много болести — [[ревматизъм]], [[гастрит]], [[диабет]], [[цироза]] на [[черен дроб|черния дроб]], [[хипертония]].▼
* Публично признание Верлен получава след публикуването на есетата „Прокълнатите поети“ (1885 г.), в които представя творчеството на [[Маларме]], Рембо, Корбиер, Марселина Деборд-Валмор, Огюст Вилие дьо Лил-Адан и други, както и своето собствено. След „Прокълнатите поети“ Верлен живее само от литературни приходи.▼
* В последните години от своя живот Верлен дава всичко, което има, на две проститутки на средна възраст. Също често се среща с гей – крадец на чадъри. В автобиографията си Верлен отрича да е имал всякакви сексуални контакти с Рембо. Начинът на живот на Верлен привлича внимание и адмирации, ранните му произведения са преиздадени и през 1894 г. той е избран за „Принц на поезията“. Две години по-късно, на 8 януари 1896 г., Пол-Мари Верлен умира в Париж на 51 години. Въпреки славата си умира в мизерия. На погребението му присъстват хиляди хора.▼
* 1896 - 07 януари. Верлен се изповядва. През нощта, той пада от леглото, Евгения не може да го вдигне, и Верлен прекарва нощта на студения под. 08 Януари. Верлен умира от пневмония. На 10 януари. Опело в църквата Св.Стефан-дьо-Монт и тържествена погребение на гробището. Февруари. В поредица от "Литература и изкуство", публикува сборника с "Плът". Месец декември. Публикувано колекция от "нападки" (публикувани от Leon Vanier).
▲През 1883 г. осиновеният от него ученик умира от [[тиф]]. Три години по-късно, през 1886 г., умира и майка му. Въпреки че започва отново да пие, по същото време Верлен е един от водещите френски поети. Той публикува критически статии, кратки биографии на поети, разкази и стихове. Дълго време прекарва в болници, продължава да пие, живее в мизерия — в предградията, прекарал месец в затвора. Животът му довежда и до много болести — [[ревматизъм]], [[гастрит]], [[диабет]], [[цироза]] на [[черен дроб|черния дроб]], [[хипертония]].
* 1899 - Излизат пълните произведения на Верлен в пет тома (издател на Леон Вениер).
* 1904 - издава се колекция от еротични стихове на Верлен „Hombres“ .
▲Публично признание Верлен получава след публикуването на есетата „Прокълнатите поети“ (1885 г.), в които представя творчеството на [[Маларме]], Рембо, Корбиер, Марселина Деборд-Валмор, Огюст Вилие дьо Лил-Адан и други, както и своето собствено. След „Прокълнатите поети“ Верлен живее само от литературни приходи.
* 1907 - книгата на Верлен "Пътуване на един французин във Франция" (издател Албер Месия).
▲В последните години от своя живот Верлен дава всичко, което има, на две проститутки на средна възраст. Също често се среща с гей – крадец на чадъри. В автобиографията си Верлен отрича да е имал всякакви сексуални контакти с Рембо. Начинът на живот на Верлен привлича внимание и адмирации, ранните му произведения са преиздадени и през 1894 г. той е избран за „Принц на поезията“. Две години по-късно, на 8 януари 1896 г., Пол-Мари Верлен умира в Париж на 51 години. Въпреки славата си умира в мизерия. На погребението му присъстват хиляди хора.
* 1911 - 28 май. В Люксембургската градина се открива паметник на Верлен .
* 1913 - издаден сборник "сонети" .
* 1926 - издаден първия том на непубликувани работи Верлен (издател Бодине).
* 1929 - издадени втори и трети том на непубликувани работи Верлен (издател Алберт Месен).
== Верлен в киното ==
| |||