Сръбски въоръжени сили в Руско-турската война (1877 – 1878): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 2:
 
==Организация и състав==
Сръбските въоръжени сили са изградени върху основата на задължителната военна служба за мъжете от 20 до 50 години. ОбщияОбщият състав във военно време е до 90 000 - 100 000 войника. Състои се от :
* Постоянна армия. В мирно време носи гарнизонната служба, а във военно предоставя кадри за народната армия. Към 1876 г. съставасъставът ѝ е до 9 000 войника. СътоиСъстои се от 2 Пехотни батальона, 2 Кавалерийски ескадрона и 12 [[батарея|батареи]].
* Народна армия. В мирно време получава военна подготовка чрез учебни сборове. Състои се от 160 Пехотни батальона, 33 Кавалерйски [[ескадрон|ескадрона]] и 204 [[оръдие|оръдия]].
[[Картинка:Kralj Milan Obrenovic.jpg|дясно|мини|Княз Милан Обренович]]
Ред 13:
* Армейски [[корпус]]
Върховен главнокомандващ е [[княз]] [[Милан I|Милан Обренович]]. Военен министър е [[генерал]] Сава Груич, а началник-щаб на Върховното командване [[полковник]] Коста Протич.
По време на [[Сръбско-турска война (1876)|Сръбско-турската война (1876)]] , [[Русия]] прави неуспешен опинопит чрез мисията на [[генерал-лейтенант]] Никитин да подпомогне реорганизацията на сръбските въоръжени сили. Поражението във войната ѝ се отразява отрицателно. С оглед предстоящата намеса на [[Сърбия]] в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] с финансовата и кадрова подкрепа на Русия започва подготовката на въоръжените сили.
 
==Намеса във войната==
В навечерието на обевяванетообявяването на войната, политическите настроения на сръбското общество са в подкрепа на участието на Сърбия. Срещата между император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и княз Милан в гр. [[Плоещ]] на 4-5 / 16-17 юни 1877 г. отлага влизането на Сърбия във войната за по-късна дата при подходяща международна обстановка. На Сърбия са предоставени 1 млн. златни рубли за военната подготовка. Пленяването на [[Обсада на Плевен|Западната османска армия при Плевен]] (28 ноември - 10 декември) ускорявя събитията. На 1 / [[13 декември]] [[1877]] г. е подписана от княз Милан, прокламация за намеса на Сърбия във войната с цел извоюване на независимост, освобождение на намиращите се под османска власт сърби и подпомагане освобождението на българския народ.
 
==Военен план==
Ред 33:
* Дрински Армейски корпус, 12 590 войника.
 
ТимошкияТимошкият и МоравскияМоравският корпус са предназначени за действия по ''Софийското направление'' , останалите три срещу евентуално противниково настъпление от [[Босна]]. Османските сили, разпръснати на различни точки и лишени от единно командване, отстъпват на Сръбската армия по подготовка, боеспособност, мотивация и брой.
 
==Участие във войната==
[[Картинка:Milojko Lesjanin 1876.png|ляво|мини|Генерал Милойко Лешанин, командир на Тимошкия корпус]]
{{Вижте също|Сръбско-турска война (1877-1878)}}
Участието на Сръбската армия протича според приетия план, основно в Новопазрския санджак. Яворския и Дринския корпус заемат позиция за охрана на западната и югозападна граница. ТимошкияТимошкият корпус (генерал [[Милойко Лешанин]], полковник Хорватович) провежда настъпление в три колони. Северната колона достига до гр. Адлие (дн. [[Кула (град)|Кула]]). Средната колона се насочва към прохода ''Свети Никола''. На 7 / 19 декември щурмува и изтласква вражеските сили от прохода и установява връзка с [[Хусар|Хусарската]] част на генерал Арнолди, изпратена от гр. [[Берковица]]. Южната колона завзема вр. ''Бабина глава'' и отбива противникова контраатака. След осигуряване на левия фланг силите на корпуса водят бой за гр. [[Битка при Бела паланка и Пирот|Бела паланка]], последван от бой за гр. [[Битка при Бела паланка и Пирот|Пирот]]. Заемането на гр. Пирот открива пътя на Тимошкия корпус за настъпление към София. Освобождава гр.Завзема [[Цариброд]], гр. [[Драгоман]], гр. [[Сливница]] и територията в района [[Трън]] - [[Брезник]] - [[Перник]].
 
НишкияНишкият корпус постепенно изолира и блокира противниковите сили в гр. [[Ниш]]. На 29 декември / 10 януари градът е освободеновладян. Настъпателните действия продължават с основна цел - осигурявяне от запад на действията на Западния Руски отряд (генерал-лейтенат Йосиф Гурко). Предприето е настъпление по долината на р. Тополница и р. [[Морава (река)|Морава]]. Моравския корпус освобождава гр. [[Куршумлия]]. Шумадийския корпус освобождава гр. Гърделица, разгромява противниковите сили в района на вр. ''Двата братя'' и превзема [[Враня (град)|Враня]] (19 / 31 януари 1878 г. ) и се насочва към гр. [[Куманово]] и гр. [[Прищина]]. Същия ден княз Милан е осведомен за подписването на [[Одринско примирие|Одринското примирие]] и прекратява действията. Сръбската армия заема позиции по демаркационната линия.
 
==Резултати==
По силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] и [[Берлински договор|Берлинския договор]] на [[Сърбия]]
е признат статут на независима държава. Получава териториално разширение, което обхваща гр. [[Ниш]], гр. [[ЛесковацЛесковъц]], гр. [[Прокупле]], гр. [[Куршумлия]] и части от Новопазарска област.
== Източници ==
<references />