Разлика между версии на „Света Параскева (София)“

редакция без резюме
| сайт =
}}
'''Православният храм„Света Параскева“''' е катедрална [[църква (сграда)|църква]], намираща се в град [[София]], [[България]], на улица „[[Георги Раковски (улица в София)|Георги Раковски]]“ № 58.
 
Храмът носи името на светата мъченица Параскева. Трети по големина в [[столица]]та. Известен е с уникалната си акустика, заради която е предпочитан за хорови концерти и звукозаписи.
 
'''Сградата на храма е уникална творба, която съперничи на шедьоври като Пантеона в Рим и на "Св. София" в Истанбул.'''
 
Храмът е трети по големина в [[столица]]та. Известен е с уникалната си акустика, заради която е предпочитан за концерти и звукозаписи.
 
==История==
Храм "Света Параскева" е построен през 1926г. и осветен през 1930г.
 
Решението за неговия строеж се взима доста по-рано - през 1909 г., но участието на България в Първата световна война измества тези планове във времето. Архитектурата е проект на арх. [[Антон Торньов]].
 
Идеята за изграждане на новия храм'''"Св. Параскева"'''в София на мястото на полуразрушена църква, датира от 1910-а. Проведения конкурс печели известният архитект Антон Торньов, но войните през второто десетилетие на века отлагат строителството. През 1922 г. църковното настоятелство на храма обявява нов конкурс, спечелен отново от Торньов. Строителството приключва през 1930 г., а довършителните работи по входните портици 10 години по-късно.
Архитектурата е по проект на арх. [[Антон Торньов]].
 
Една анекдотична история характеризира най-точно постройката на храма "Св. Параскева". Когато софийският владика Стефан видял завършената сграда, не скрил раздразнението си пред настоятелите. "Кажете на архитекта, че не е направил църква, а театър!" "Кажете на дядо владика, че за такъв актьор като него и този театър е малък!", контрирал Антон Торньов. 
Църквата носи името на света великомъченица Параскева. Легендата разказва, че тя е живяла през 10 век във византийска Тракия и се била посветила изцяло на вярата. Смята се за покровителка на младите хора. Уникалното за храма е, че има много добра акустика. Това се дължи на факта, че няма колони и че под големия купол има други, по-малки полукубета, които помагат на звука да се разпространи безпроблемно. Църквата се пада трета по големина в столицата. Разположена е между улиците "Раковски", "Бенковски", "Екзарх Йосиф" и "Цар Симеон". Въпреки внушителния й вид може да се каже, че е сгушена в една от най-тихите централни части на София. Именно тишината е водещото за този храм. Тя е навсякъде около и в него.
 
Тази творба е необичайна за църковното строителство. Наосът е кръгла зала с над 20 м диаметър. Покритието е стоманобетонна черупка (конструктор инж. Цонев). Торньов е разрешил задачата, която го вълнува още от 1910 г.: конфликта на двете тела - наосът с купол и камбанарията - вече го няма! Обемът на кръглия наос на "Св. Параскева" се разпада постепенно в опасващи го апсидни тела, за да се постигне пълно уравновесяване и въздействие на вертикалната ос на симетрия. Проблемът за мястото на камбаните е решен гениално - разположени са в скрит тамбур над черупката на куполното покритие и в полукупола над западното апсидно тяло на входа.
Храмът е посветен на света великомъченица Параскева, живяла в края на ІІ началото на ІІІ век в град Икония, Мала Азия. От дете тя била възпитавана в християнските добродетели. След смъртта на родителите си тя получила голямо наследство, което с радост разделила с бедните. След време решила да се посвети изцяло на Бога. По време на Диоклетиановото гонение (303 г.) 16 годишната Параскева твърдо отстоявала своята вяра. Въпреки жестоките мъчения, на които била подложена, тя не се отрекла от Христовото име. Заради своя отказ да се поклони на римския император като на Бог, тя била осъдена на смърт. Нейните тленни останки, християните погребали в родния й дом. Скоро на гроба започнали да стават много чудеса и изцеления. Православната църква чества паметта на още две светици, носещи името св. Параскева: св. Преподобномъченица Параскева Римлянка, подвизавала се също през ІІ в. и св. Преподобна Параскева Епиватска (ХІ в.), известна още като св. Петка Българска. Често пъти хората ги смятат за една и съща личност.
 
'''Крайният резултат е уникална творба, която съперничи на шедьоври като Пантеона в Рим и на "Св. София" в Истанбул.'''
Впечатляващият със своето благолепие и размери храм „Св. Мчца Параскева” е построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Св. Петка Самарджийска” в подлеза на ЦУМ. Новата църква е предназначена да поеме големият брой преселници, които пристигали в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът й, с площ 3000 кв. м., е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. Торнев. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, Тодор Плочев и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков.
 
"Св. Параскева" е разположена е между улиците "Раковски", "Бенковски", "Екзарх Йосиф" и "Цар Симеон". Въпреки внушителния й вид може да се каже, че е сгушена в една от най-тихите централни части на София. Именно тишината е водещото за този храм. Тя е навсякъде около и в него.
 
Храмът е посветен'''Патрон на храма: света великомъченица Параскева,.''' Света Параскева живяла в края на ІІ началото на ІІІ век в град Икония, Мала Азия. От дете тя била възпитавана в християнските добродетели. След смъртта на родителите си тя получила голямо наследство, което с радост разделила с бедните. След време решила да се посвети изцяло на Бога. По време на Диоклетиановото гонение (303 г.) 16 годишната Параскева твърдо отстоявала своята вяра. Въпреки жестоките мъчения, на които била подложена, тя не се отрекла от Христовото име. Заради своя отказ да се поклони на римския император като на Бог, тя била осъдена на смърт. Нейните тленни останки, християните погребали в родния й дом. Скоро на гроба започнали да стават много чудеса и изцеления. Православната църква чества паметта на още две светици, носещи името св. Параскева: св. Преподобномъченица Параскева Римлянка, подвизавала се също през ІІ в. и св. Преподобна Параскева Епиватска (ХІ в.), известна още като св. Петка Българска. Често пъти хората ги смятат за една и съща личност.
 
'''История:''' Впечатляващият със своето благолепие и размери храм „Св. Мчца Параскева” е построен със средствата на самарджийските еснафи, енориаши при старинния храм „Св. Петка Самарджийска” в подлеза на ЦУМ. Новата църква е предназначена да поеме големият брой преселници, които пристигали в столицата по това време. Решение за строежа на новия храм е взето на 4-ти април 1909 г. Дворът й, с площ 3000 кв. м., е откупен за 70 000 лв. от братя Генови и братя Коцеви. На 2 ноември 1910 г. е обявен конкурс за архитектурен план на храма. Конкурсът е спечелен от арх. ТорневТорньов. На него е възложено и изпълнението на строителния план. Той е реализиран в края на 1929 г., въпреки бюджетните затруднения. Това не би било възможно без щедрото съдействие на енориашите и най-вече на Борис Щърбанов, Иван Рогачев, Щерю Дамянов, Петруш Талев, Иван Цочев, Спас Йосифов, Тодор Плочев и много други. В строежа се включват и предприемачите Михаил Грандже и Киро Спасов. Иконостасът, архиерейският трон, амвонът, клиросите (певниците) и облицовката на балкона са изработени от резбарите проф. Иван Травницки и проф. Тодор Христов. Иконите в централния иконостас и в иконостасите на двата странични параклиса са дело на проф. Стефан Иванов, проф. Марин Дринов, проф. Д. Гюрдженов и проф. Сергей Шишков.
 
Централният престол, в чест на св. вмчца Параскева, е осветен от екзарх Стефан на 6 април 1930 г. Северният престол на олтара, в чест на свщмчк. Харалампий, е осветен през 1934 г., а южният „Въведение Богородично” от патриарх Кирил през 1960г. Празничните дати, в които храмът отдава почит на своите небесни покровители са няколко: 28 октомври- св. вмчца. Параскева: 10 февруари-свещеномъченик Харалампий. Отдава се специална почит и на патроните на двата странични параклиса: св. Йоан Богослов, чиято памет честваме на 26 септември и на мъченик Мина, честван на 11 ноември.
 
'''Влизащите в храма остават поразени от неговтанеговата красота и величие.''' Той е достойна възхвала на светата великомъченица Параскева, която църквата възпява с тропара: „Премъдра и всехвална Христова мъченице Параскево, ти придоби мъжествена сила като отхвърли женската немощ, победи дявола и посрами мъчителя викайки: елате и тялото ми с меч посечете и с огън го изгорете: аз с радост ще се възнеса към моя Жених Христа. По нейните молитви, Христе Боже, спаси нашите души.”
 
В храма се извършват редовни богослужения в делнични и празнични дни. Храмовият празник е на 28-ми Октомври - денят на Светата Великомъченица Параскева и се отбелязва с тържествена света Литургия в съслужение с Българския патриарх или владика.
 
'''Към храма музицира професионален хор''' ([https://www.facebook.com/pages/%D0%A5%D0%BE%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/240502153306?fref=ts Хор при храм "Св. Параскева"]), известен с красива, докосваща сърцето звучност и богат репертоар, богослужебна и концертна дейност, участия в български игрални филми, проекти за музика към Министерството на културата, звукозаписи.
 
== Външни препратки ==
http://paper.standartnews.com/archive/2005/07/16/supplement/s4497_8.htm
 
http://www.sveta-paraskeva.com/
 
https://www.facebook.com/pages/%D0%A5%D0%BE%D1%80-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/240502153306?fref=ts
 
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=122807
 
http://www.pravoslavieto.com/life/10.28_sv_Parashkeva_Ikonijska.htm
 
{{commonscat|Church of St Paraskeva, Sofia|Света Параскева (София)}}
Анонимен потребител