Разлика между версии на „Чипровско въстание“

м
редакция без резюме
м
 
== Чипровци под османска власт ==
При завладяването на [[България]] турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава администрация. Като пример може да се споменат т.нар. войнишки селища, охраняващи планинските проходи, както и важни металодобивни райони, като този около Чипровските мини. Въпреки не съвсем изяснените въпроси около статута на населените след османското нашествие, се смята, че християнската аристокрация запазва до голяма степен властта си в [[Чипровци]]. От дубровнишки източници е известно името на рода Соймирович, чиито представители живеели там. Според тези източници до края на [[14 век]] родът е пълновластен владетел в Чипровско. След османското нашествие родът или поне част от него се преместват в [[Дубровник]], където се вливат в местната аристокрация (и вероятно приемат католицизма), без да забравят старите си родови имения. Известни са също родовете [[Пеячевич]], Парчевич, Черкич, Марканич и Кнежевич. В следващия век [[Чипровци]] става ''хас'' (постоянно владение) на султанското семейство, а по-късно собственост на ''валиде ханъм'' (султанската майка). Правата на християнското самоуправление, вероятно базирано на родовата аристокрация от времето на Втората българска държава и адаптирани към османската военно-феодална система, се свиват през [[16 век|16 ти]] и [[17 век]]
 
== Католиците в Северозападна България ==
Първите прояви на [[католицизъм]] в района се асоциират със заселването на саксонските рудари през [[13 век|13]]—[[15 век]]. Трудно е да се каже какво религиозно влияние са имали те върху местното население, но не е изключено поради привилегиите, които католиците като търговци са имали в Българското царство, част от местния елит да е приел католицизма. Други вероятни фактори са католическата пропаганда, близостта и честите нахлувания на унгарците. Католицизмът в Чипровско обаче никога не се превръща в трайна институция и не успява да създаде собствена идентичност на изповядващите го. По начин на живот католиците не се отличавали от православните, свещениците се женели, не спазвали католическите обреди и си спечелили доста упреци от папските представители.
 
През 1396 г. имераторът на свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски предприема кръстоносен поход срещу османските турци. Стремежът му е към възстановяване на Българското царство в пълните му граници, в църковно отношение — уния с Рим и евентуално преминаване българските земи към католицизъм. Походът не успява, но северозападната българска аристокрация остава със силни прозападни настороения, за разлика от аристокрацията в почти всички останали български земи, силно повлияна от пропагандата на цариградскта патриаршия и настроена крайно отрицателно към католическия Запад.
== Подготовка ==
Към тези фактори в средата на [[17 век]] се добавят и други исторически събития. Процъфтяващата османска империя получва съкрушителни удари ([[битка при Виена|поражението при Виена]] през [[1683]] г.). Огромните разходи около неуспешните военни кампании карат османските [[султан]]и да прибегнат към налагане на непосилни данъци и отнемане на част от привилегиите на някои категории християни. [[Австрия]] и влашките княжества също имат аспирации към северозападните османски територии.
 
През [[1630]]–[[1645]] г. епископ [[Петър Парчевич]], високообразован български католически духовник и дипломат, провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в централна [[Европа]]. Заедно с епископ [[Петър Богдан]] и [[Франческо Соймирович]] те посещават австрийския монарх [[Фердинанд II]] ([[1637]]–[[1657]]) и полско-литовския крал [[Сигизмунд III]] ([[Зигмунт III Ваза]], [[1587]]–[[1632]]) и наследника му [[Владислав IV]] ([[1632]]–[[1648]]), както и влашкият войвода [[Матей Басараб]] ([[1632]]–[[1654]]).
 
Около [[1647]] г. османците се изтеглят почти напълно от северозападна [[България]] във връзка с войната с [[Генуа]] за о-в [[Крит]], а [[Матей Басараб]] изпраща пратеници и обещава 20 000 войска в подкрепа на въстанието. В решителния момент обаче [[Сигизмунд III]] умира ([[20 май]] [[1648]]) и въстанието е отменено.
 
След неуспеха на кампанията, епископ [[Петър Парчевич]] заминава за [[Венеция]] заедно с чипровския управител [[Франческо Марканич]], а след това при новия полски крал [[Ян Казимир]] ([[1648|1649]]–[[1668|1648]]), както и в австрийския кралски двор, но и на трите места получава отказ. Епископ Парчевич се среща и с [[папа]] [[Инокентий Х]], а след [[1651]] посещава [[Германия]], [[Унгария]], [[Трансилвания]] и [[Влашко]]. Неуспехът на тези мисии и нежеланието на [[Австрия]] и [[Полша]] да оглавят антиосманската коалиция обаче осуетили избухването му и в този момент.
 
През [[1671]] избухва полско-турската война, което активизира дейността на епископ Парчевич и епископ [[Петър Богдан]]. Коалиция срещу турците обаче отново не се образува. Епископ [[Петър Парчевич]] умира в [[Рим]] на [[23 юли]] [[1674]]. През септември същата година умира и епископ [[Петър Богдан]].
== Военни действия ==
Развоя на въстанието и военната му организация не са добре документирани.
 
Още през пролетта на [[1688]] въстаннически части под ръководството на [[Георги Пеячевич]] напускат [[Чипровци]] и се присъединяват към австрийската армия. Войските на Пеячевич участват в превземането на крепостта [[Оршова]] и областта [[Банат]]. След битката при [[Белград]] въстанието избухва в цяла северозападна [[България]]. Настъпващите 6 австрийски полка не успяват да координират българските части, които бездействат и дават възможност на османците да се прегрупират. Решителната битка се състои през [[октомври]] [[1688]] г. в местността [[Жеравица]], близо до [[Монтана|Кутловица]], където въстаническите войски са разбити от османски войски и маджарските им съюзници, предвождани от граф [[Имре Тьокьоли]]. Макар че сраженията продължават, въстанието бързо е потушено. [[Чипровци]] е превзет на [[18 октомври]] след героична отбрана и напълно разрушен, заедно с околните села [[Копиловци]], [[Железна]] и [[Клисура]]. Почти цялото им население е избито или отвлечено в робство. В следващите месеци съпротивата продължава, като постепенно остатъците от въстаническата армия се превръщат в хайдушки чети. В това време австрийски части зад Балкана бездействат, а австрийците превземат [[Видин]] чак през есента на [[1689]] г.
 
== Последствия ==
Въстанието и потушаването му предизвиква масивна вълна от преселение от цяла Северозападна България, предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Основната вълна от бежанци се заселват около р. [[Дунав]], около [[Видин]] и [[Лом]], в [[Пирот]]ско и Софийско и Берковско.Голяма група бежанци от Чипровци поема и на югоизток оттатък Стара планина в днешна Южна България и се поселват из Средногорието - — Стрелча, Войнягово, Михилци, Черноземен и др. Според местни предания католическата църква откупва от турците неголяма група жени и деца, която заселва в село Секирово, днешен град Раковски. Най-голямата компактна група бежанци се отправила за [[Влашко]], където се разпръснали и частично претопили сред местното население. Днес българско малцинство има в областта [[Банат]], като освен на чипровчани, те са наследници и на никополски и свищовски павликяни, преселили се там в края на [[17 век]].
 
Чипровското въстание слага край на статута на Северозападна България като [[буферна зона]] между османската империя и хабсбургските територии. Сложен е край на католическото влияние. Ликвидирани са привилегиите на българската аристокрация и властта, която тя упражнява в района. Значението на Чипровци като културно и икономическо средище силно намалява.