Чипровско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 3:
== Чипровци под османска власт ==
При завладяването на [[България]] турците оставят редица области и населени места извън османската административна система. Обикновено това са стратегически важни области, които от практически съображение са оставени под управлението на старата, наследена от Втората българска държава администрация. Като пример може да
== Католиците в Северозападна България ==
Първите прояви на [[католицизъм]] в района се асоциират със заселването на саксонските рудари през [[13 век|13]]—[[15 век]]. Трудно е да се каже какво религиозно влияние са имали те
През 1396 г. имераторът на свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски предприема кръстоносен поход срещу османските турци. Стремежът му е към възстановяване на Българското царство в пълните му граници, в църковно отношение — уния с Рим и евентуално преминаване българските земи към католицизъм. Походът не успява, но северозападната българска аристокрация остава със силни прозападни настороения, за разлика от аристокрацията в почти всички останали български земи, силно повлияна от пропагандата на цариградскта патриаршия и настроена крайно отрицателно към католическия Запад.
Ред 14:
== Подготовка ==
Към тези фактори в средата на [[17 век]] се добавят и други исторически събития. Процъфтяващата османска империя получва съкрушителни удари ([[битка при Виена|поражението при Виена]] през [[1683]] г.). Огромните разходи около неуспешните военни кампании карат османските [[султан]]и да прибегнат към налагане на непосилни данъци и отнемане на част от привилегиите на някои категории християни. [[Австрия]] и влашките княжества също имат аспирации към северозападните османски територии.
През [[1630]]–[[1645]] г. епископ [[Петър Парчевич]], високообразован български католически духовник и дипломат, провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в централна [[Европа]]. Заедно с епископ [[Петър Богдан]] и [[Франческо Соймирович]] те посещават австрийския монарх [[Фердинанд II]] ([[1637]]–[[1657]]) и полско-литовския крал [[Сигизмунд III]] ([[Зигмунт III Ваза]], [[1587]]–[[1632]]) и наследника му [[Владислав IV]] ([[1632]]–[[1648]]), както и влашкият войвода [[Матей Басараб]] ([[1632]]–[[1654]]).
Около [[1647]] г. османците се изтеглят почти напълно от северозападна [[България]] във връзка с войната с [[Генуа]] за о-в [[Крит]], а [[Матей Басараб]] изпраща пратеници и обещава 20 000 войска в подкрепа на въстанието. В решителния момент обаче [[Сигизмунд III]] умира ([[20 май]] [[1648]]) и въстанието е отменено.
След неуспеха на кампанията, епископ [[Петър Парчевич]] заминава за [[Венеция]] заедно с чипровския управител [[Франческо Марканич]], а след това при новия полски крал [[Ян Казимир]] ([[1648
През [[1671]] избухва полско-турската война, което активизира дейността на епископ Парчевич и епископ [[Петър Богдан]]. Коалиция срещу турците обаче отново не се образува. Епископ [[Петър Парчевич]] умира в [[Рим]] на [[23 юли]] [[1674]]. През септември същата година умира и епископ [[Петър Богдан]].
Line 26 ⟶ 27:
== Военни действия ==
Развоя на въстанието и военната му организация не са добре документирани.
Още през пролетта на [[1688]] въстаннически части под ръководството на [[Георги Пеячевич]] напускат [[Чипровци]] и се присъединяват към австрийската армия. Войските на Пеячевич
== Последствия ==
Въстанието и потушаването му предизвиква масивна вълна от преселение от цяла Северозападна България, предимно на запад и на север, към области доминирани от християни. Основната вълна от бежанци се заселват около р. [[Дунав]], около [[Видин]] и [[Лом]], в [[Пирот]]ско и Софийско и Берковско.Голяма група бежанци от Чипровци поема и на югоизток оттатък Стара планина в днешна Южна България и се поселват из Средногорието
Чипровското въстание слага край на статута на Северозападна България като [[буферна зона]] между османската империя и хабсбургските територии. Сложен е край на католическото влияние. Ликвидирани са привилегиите на българската аристокрация и властта, която тя упражнява в района. Значението на Чипровци като културно и икономическо средище силно намалява.
|