Антон Чехов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добаки по ру:
илюстрации
Ред 47:
 
Изобилните публикации на Чехов му създават репутация като сатиричен хроникьор на уличния живот и през 1882 година той вече пише за „Осколки“, собственост на един от водещите издатели по това време [[Николай Лейкин]],{{hrf|Rayfield|1998|91}} като през 1883-1885 година води собствена рубрика - „Отломки от московския живот“. Стилът на Чехов от този период е по-остър от характерния за зрялото му творчество.{{hrf|Steiner|2001}}{{hrf|Willis|2013}} През 1882 година той подговя сборника разкази ''„Шалость“'', който остава неиздаден, може би заради трудности с цензурата. През този период семейството често посещава през лятото брата на Антон Иван Чехов, който е учител в [[Истра|Воскресенск]] и има голямо жилище там.
 
[[Файл:Isaac Levitan - Portrait of A.P. Chehov.jpg|мини|Портрет на Чехов от [[Исак Левитан]], 1885-1886 година]]
 
През 1884 година Чехов получава правоспособност като лекар — той ще смята това за своя основна професия, макар че печели малко от нея и лекува бедните безплатно.{{hrf|Malcolm|2004|26}} След дипломирането си постъпва на работа в лечебницата на Воскресенск, ръководена от познат на брат му,{{hrf|Лето|2010|389-390}} след това работи в [[Звенигород]], където известно време ръководи лечебницата. През 1884 година започва да храчи кръв, а през 1886 година положението му се влошава, но той отказва да признае пред семейството и приятелите си, че има [[туберкулоза]].{{hrf|Дружбинский|2015}}
Line 52 ⟶ 54:
В същото време Антон Чехов продължава да публикува в различни седмичници и успява на няколко пъти да премести семейството си във все по-добри жилища. В началото на 1886 година започва да работи срещу много добро заплащане за един от най-популярните вестници в [[Санкт Петербург]] „[[Новое время]]“, издаван и редактиран от [[Алексей Суворин]].{{hrf|Rayfield|1998|128}} Суворин става и един от най-близките лични приятели на Чехов.{{hrf|Rayfield|1998|448-450}}{{hrf|Wood|2000|79}}
 
[[Файл:AChekhov89.jpg|мини|ляво|Чехов през 1889 година]]
Публикациите на Чехов започват да привличат вниманието на литературните среди, като [[Дмитрий Григорович]] го поставя в „първата редица на писателите от новото поколение“. Оценката на Григорович оказва силно въздействие върху Чехов, който дотогава не влага особени литературни амбиции в скиците и репортажите си.{{hrf|Malcolm|2004|32-33}} През 1884 година излиза първата му книга с разкази - „Приказките на Мелпомена“, а по-късно и „Пъстри разкази“ (1886). През 1887 година сборникът „В полумрака“ (1887) е отличен с престижната [[Пушкинска награда]].{{hrf|Simmons|1970|160}}
 
Публикациите на Чехов започват да привличат вниманието на литературните среди, като [[Дмитрий Григорович]] го поставя в „първата редица на писателите от новото поколение“. Оценката на Григорович оказва силно въздействие върху Чехов, който дотогава не влага особени литературни амбиции в скиците и репортажите си.{{hrf|Malcolm|2004|32-33}} През 1884 година излиза първата му книга с разкази - „Приказките на Мелпомена“, а по-късно и „Пъстри разкази“ (1886). През 1887 година сборникът „В полумрака“ (1887) е отличен с престижната [[Пушкинска награда]].{{hrf|Simmons|1970|160}}
[[Файл:AChekhov89.jpg|мини|Чехов през 1889 година]]
 
През 1887 година, изтощен от работата си и от влошеното си здраве, Антон Чехов предприема пътуване в [[Украйна]]. Вдъхновен от впечатленията си, след своето завръщане той започва да пише повестта „Степ“, която е публикувана в „[[Северний вестник]]“.{{hrf|Malcolm|2004|137}} Повествованието, следващо мисълта на героите, описва пътуване в степите през погледа на момче, изпратено да живее далеч от дома си, и неговите спътници — свещеник и търговец. Повестта, определяна като „енциклопедия на Чеховата поетика“, показва значително развитие в прозата му и е публикувана в авторитетно литературно списание, а не във вестник.{{hrf|Malcolm|2004|147}}
Line 72 ⟶ 74:
 
Чехов се прибира от Сахалин по море с парахода „Петербург“, като при престоя му във [[Владивосток]] събира допълнителни материали за Сахалин.{{hrf|Корнилов|2003}} Оттам пътуването му продължава през [[Хонконг]], [[Сингапур]], [[Цейлон]], [[Суецки канал|Суецкия канал]] и [[Цариград]] до [[Одеса]], а близките му го посрещат в [[Тула]] на 16 декември 1890 година.
 
[[Файл:Moscow Malaya Dmitrovka Street 29.jpg|мини|ляво|Къщата на улица „Малая Дмитровка“ №29 в Москва, където Чехов живее през 1890-1895 година]]
 
След завръщането си пише книгата „Остров Сахалин“, публикувана през 1893-1894 година — тя не е художествен текст, а описание на социологическите му наблюдения в наказателните колонии, включваща статистически данни за броя и статута на жителите.{{hrf|Malcolm|2004|125}}{{hrf|Simmons|1970|229}} Според самия Чехов пътуването оказва силно влияние и върху по-късните му художествени произведения. Сахалинските преживявания намират отражение и в разказите „На заточение“ и „Палата №6“. Действието в заключителната част на разказа „Убийство“ се развива на Сахалин.
Line 88 ⟶ 92:
 
=== Последни години ===
[[Файл:BW42 Tschechoff Denkmal.jpg|дясно|мини|Бюст на Чехов в [[Баденвайлер]]]]
 
След смъртта на баща му през 1898 година Чехов купува земя край [[Ялта]], където построява [[вила (сграда)|вила]] по проект на архитекта Шаповалов. През следващата година се премества там с майка си и сестра си. Там той продължава да се занимава с градинарство, отглежда кучета и посреща известни гости, като [[Лев Толстой]] и [[Максим Горки]], но определя мястото като „горещ Сибир“, често пътува до Москва и в чужбина и се зарича да се премести в родния Таганрог, веднага щом там бъде изграден водопровод.{{hrf|Knipper|2007|37, 270}}{{hrf|Bartlett|2004|2}}
 
[[Файл:1900 yalta-gorky and chekhov.jpg|мини|ляво|Антон Чехов и Максим Горки в Ялта през 1900 година]]
 
В Ялта Антон Чехов пише по поръчка на Московския художествен театър още две пиеси - „[[Три сестри]]“ и „[[Вишнева градина]]“. Работата му по тях върви по-бавно, отколкото в миналото, и всяка му отнема около година.{{hrf|Malcolm|2004|170-171}} През този период той е зает и с подготовка за издаване на събраните си съчинения, излезли в две издания — през 1899-1902 и 1903 година.
Line 96 ⟶ 100:
В 1900 година Чехов е избран за почетен академик на новосъздаденото Пушкинско отделение на Академията на науките. В 1902 година заедно с [[Владимир Короленко]] се отказва от това звание в знак на протест срещу отнемането на титлата на Максим Горки.
 
[[Файл:Anton Chekhov and Olga Knipper, 1901.jpg|мини|Чехов с Олга Книпер през 1901 година]]
На 25 май 1901 година Антон Чехов се жени в тесен кръг за [[Олга Книпер]], актриса от Московския художествен театър, с която се заподнава по време на репетициите на „Чайка“.{{hrf|Benedetti|2007|125}}{{hrf|Rayfield|1998|500}} До този момент той предпочита краткотрайни връзки и посещения в публични домове и е определян като „най-неуловимия руски литератор ерген“.{{hrf|Malcolm|2004|59}}{{hrf|Wood|2000|78}} И след брака двамата продължават да живеят разделени — Чехов в Ялта, а съпругата му в Москва, където продължава да играе в театъра. В резултат на това, от брака им е запазена обширна кореспонденция, съдържаща ценни сведения за [[История на театъра|театралната история]].{{hrf|Benedetti|2007|}} През 1902 година Олга [[Аборт|помята]], като според някои изследователи детето не е от съпруга ѝ, докато други отхвърлят тази хипотеза.{{hrf|Rayfield|1998|556-557}}{{hrf|Benedetti|2007|241}}
 
На 25 май 1901 година Антон Чехов се жени в тесен кръг за [[Олга Книпер]] (1868-1959), актриса от Московския художествен театър, с която се заподнава по време на репетициите на „Чайка“.{{hrf|Benedetti|2007|125}}{{hrf|Rayfield|1998|500}} До този момент той предпочита краткотрайни връзки и посещения в публични домове и е определян като „най-неуловимия руски литератор ерген“.{{hrf|Malcolm|2004|59}}{{hrf|Wood|2000|78}} И след брака двамата продължават да живеят разделени — Чехов в Ялта, а съпругата му в Москва, където продължава да играе в театъра. В резултат на това, от брака им е запазена обширна кореспонденция, съдържаща ценни сведения за [[История на театъра|театралната история]].{{hrf|Benedetti|2007|}} През 1902 година Олга [[Аборт|помята]], като според някои изследователи детето не е от съпруга ѝ, докато други отхвърлят тази хипотеза.{{hrf|Rayfield|1998|556-557}}{{hrf|Benedetti|2007|241}}
 
През май 1904 година заболяването на Чехов вече навлиза в терминалния си стадий. Брат му Михаил пише, че „всеки, който го виждаше, тайно си мислеше, че краят не е далеч, но изглежда, че колкото по-близо беше до края, толкова по-малко той го разбираше“. На 3 юни Антон Чехов заминава със съпругата си за германския курорт [[Баденвайлер]] в [[Шварцвалд]], откъдето пише външно бодри писма до сестра си Маша, описвайки храната и местността и уверявайки я, че здравето му се подобрява.
 
[[Файл:Chekhov funeral.jpg|мини|Пристигане на ковчега на Чехов на гарата в Москва]]
 
Развръзката настъпва през нощта на първи срещу 2 юли 1904 година. Смъртта на Чехов се превръща в една от „великите сцени на литературната история“,{{hrf|Malcolm|2004|62}} многократно преразказвана, доукрасявана и подлагана на художествени преработки през следващите десетилетия. По думите на неговата съпруга, Чехов се събужда през нощта и моли за доктор с думите ''„Ich sterbe“'' („Умирам“). След това поисква [[шампанско]], изпива го до дъно, ляга на лявата си страна и скоро след това издъхва.{{hrf|Knipper|2007|284}}
 
Тялото на Чехов е пренесено в Москва, където е погребан в [[Новодевически манастир|Новодевическия манастир]]. През 1908 година на гроба му е поставен паметник, изработен от [[Леонид Браиловски]].{{hrf|Нащокина|2005|496}} През 1933 година гробът и надгробния паметник са преместени в новото [[Новодевическо гробище]] южно от стените на манастира.{{hrf|Щёболева|2010}}
 
<gallery>
Chehov Taganrog Morozova 2011.jpg|Паметник на Чехов в родния му град Таганрог
ЯлтаЧехов.JPG|Скулптура на Чехов и Дамата с кученцето в Ялта, където той прекарва последните години от живота си
[[Файл:BW42 Tschechoff Denkmal.jpg|дясно|мини|Бюст на Чехов в [[германския град Баденвайлер]]]], където той умира
Grave of Anton Chekhov 1.jpg|Гробът на Чехов на Новодевическото гробище
</gallery>
 
== Бележки ==
Line 113 ⟶ 128:
* {{cite book | publisher = Лето | year = 2010 | title = У стен Нового Иерусалима. История города Воскресенска-Истры | location = Москва | isbn = | lang = ru}}
* {{cite book | last = Нащокина | first = Мария Владимировна | year = 2005 | title = Московский модерн | publisher = Жираф | location = Москва | isbn = 5-89832-042-3 | lang = ru}}
* {{cite web | last = Щёболева | first = Галина | year = 2010 | url = http://www.ng.ru/archivematerials/2010-01-01/44_memorial.html | title = Памятник Чехову: От московского губернатора до Билла Клинтона | work = ng.ru | publisher = Независимая газета | accessdate = 2015-09-05 | lang = ru}}
* {{cite book | last = Allen | first = David | year = 2001 | title = Performing Chekhov | publisher = Routledge | location = | isbn = 978-0-415-18934-7 | lang = en}}
* {{cite book | last = Bartlett | first = Rosamund | year = 2004 | title = Chekhov: Scenes from a Life | publisher = Free Press | location = | isbn = 978-0-7432-3074-2 | lang = en}}