Траянови врата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Manevpe (беседа | приноси)
м Added a new image of the fort, after the recent restorations.
Ред 11:
 
В Древността проходът носи името '''Суки''' (на [[латински]]: ''Succi''), а непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име ''Соней'' (на латински: ''Soneium''). През [[4 век]] историкът [[Амиан Марцелин]] описва прохода по следния начин:
:[[Файл:Крепост Траянови Врата.JPG|thumb|Реставрираната крепост Траянови Врата]]''„Хребетите на високите планини [[Стара планина|Хемус]] и [[Родопи]], от които първата започва от [[Дунав|Истър]], а втората - от отсамния бряг на [[Вардар|Аксий]], се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя [[Илирик]] от [[Тракия]], като оставя от едната страна [[Вътрешна Дакия]] и [[София|Сердика]], а от другата - [[Тракия]] с [[Филипопол]]. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването и&#768;, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете и&#768; страни обширни равнини.“''<ref>Амиан Марцелин, XXI, 10, 3-4, прев. Хр. Данов и Б. Геров.</ref>
 
През Средните векове проходът е наричан '''Царски проход''' (на [[гръцки]]: ''Βασιλική κλεισούρα'') или "Царски врата" (на [[гръцки]]: ''Βασιλική πύλη''), а по-късно и '''Български проход''' (на гръцки: ''Βουλγαρική κλείσις'').