Савири: Разлика между версии

'''Савири''' (σαβιροι) – номадско племе, според много от изследователите, от угрофински произход, което впоследствие била тюркизирано. Първоначално живеели в Западен Сибир, който М. И. Артамонов смята, че носи тяхното име (наричани са и сабири/сибири). Във II в. Птолемей ги локализира в степите на Северното Прикаспие (Федоров, Г., Федоров, Я., Ранние тюрки...с.53), а впоследствие към 463 г. заели Северен Дагестан. Пак според М. И. Артамонов те заедно с барсилите (βαρσιλτ, βαγρασικ) били основното население на ,,Царството на хуните” (VI-VII в.) (Артамонов, М., История хазар, с. 229). Средновековните автори като Прокопий Кесарийски (Война с готами, кн. VIII, 3, 11), Агатий Миринейски (ГИБИ, т. II, с. 183-184) и Теофан най-често ги наричат хуни, но въпреки това повечето изследователите ги причисляват към кръга на българските племена. Косвено в полза на това говори обстоятелството, че част от тях по-късно (X в.) се озовала по Средна Волга, отново в близост с българите. Там те били известни под името сувари и имали значителен град, носещ същото име – Сувар.