Михайлово (област Враца): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Termininja (беседа | приноси) м форматиране: 15x год.→г., 5x интервали (ползвайки Advisor.js) |
препретки |
||
Ред 52:
* в 1639 г. село Гуяниче или Гояница.
Независимо от различното назоваване на името на селото при произнасянето на турски език и изписването му на арабски, може да се приеме, че записът се отнася до едно и също населено място. Това се потвърждава от непрекъснато еднаквия повтарящ се ред при изброяване на населените места в казата. <ref>
След кърджалийските безчинства във Врачанско в края на XVIII век, селото около Барата, намиращо се на пътя Видин - Лом -Плевен е опустошено, опожарено и се създава едно временно селище в местността „Влашко селище“, на около километър от старото, скрито в горуньова (дъбова) гора и встрани от пътища. В това селище се заселват българи, връщащи се от [[Румъния]], както и такива, бягащи от родните си места на път за Влашко. Обитавано е около 15 години, и след 1800 година семействата от това ново селище се преместват отново около Барата, където и сега е село Михайлово. Според възрастни хора при едно изследване през 1904 година (отразено в издадения тогава „Пътеводител на Оряховска околия“)<ref>'''Георгиев''', Ст., Т. Икономов. Пътеводител на Оряховска околия, Издание на Оряховското туристическо дружество „Дунавски турист“, Свищов, 1904</ref>, селото носи името на близкия соват (тур. голямо пасище, мера) '''„Гоеница“'''. Това славянско наименование, запазено във времето и доказано от записите в турските регистри показва, че жителите на селото са българи. В това крайречно пасище всяко домакинство от селото е отглеждало и угоявало до 150 овце, телета и работен добитък - волове, биволи и коне. В турска редакция най-близък до името Гоеница е записа от 1639 година. След 1800 година селото е записано като Гунуйниче-и зир (Гунуйница-и зир), което означава '''Долна Гнойница'''. Това е било необходимо, според турските власти, тъй като създаденото селище е ново на това празно място, а в горното течение на Барата съществува вписаното от 1631 година в турските данъчни „дефтери“ село Гунуйница-и баля. По-рано такъв запис на името не е бил необходим, защото Гоеница е по-старото от двете села и за да се отличават към името на второто е прибавено „и баля“, т.е. „Горна“
Ред 70:
[[File:Tsvetan - Daskala-1939.jpg|thumb|right|250px|Учителят Цветан П. Константинов (Даскала) с ученици в народни носии в извънучилищни занимания, 1939 г.]]
[[File:Orchestra v. Mihajlovo-1962.jpg|thumb|right|250px|Духовият оркестър "Големата музика" на с. Михайлово през 1962 г.]]
През 1889 година се построява училищна сграда, която да позволи провеждането на четирикласно обучение на децата. Училището е построено върху дареното от [[Найден Илчев]] голямо дворно място в центъра на селото. През 1931 година е завършена и осветена нова голяма училищна сграда, която да отговори на нарасналите нужди от учебни помещения за провеждане на седем годишен курс на обучение. Учители оставили трайна следа, не само с обучението на децата, но и с широката си обществена дейност и работа за културното обогатяване на селяните и съхранение на българските народностни традиции са: Петко Цалков Барзов (1838-1914), Илчо Горанов, Въло Ценов Калчев, Георги Атанасов Попов (1873-1959), Куно Симеонов Йончев, Иван Найденов Илчев (1877-1933)- станал по-късно Околийски училищен инспектор, Михаил Георгиев Попов (1892-1984), Петко Тударов Илчев (1902-1985)- като главен учител организирал стоежа на новата училищна сграда през 1930–1931 г., Цветан Петров Константинов (Цинцарски) (1909-1989), Цонка Георгиева Барашка, Любен Стоев Спасов (1915-1988), Гена Иванова Попова. Инициативен комитет от учители са организирали през 1939 г. с доброволен труд и дарения построяването на паметник на загиналите за Отечеството 53 войници от селото във войните от началото на XX век. <ref>Илчев, Захари, Цветан Петров. Разказ за Михайлово, второ издание, изд. „ПИК“ — Велико Търново, 2013 г., с. 238 ISBN 978-954-736-187-4</ref> Директори на училището през годините са: Иванка Димитрова Лилова, Алексей М. Крачков, Петко Тудоров Илчев, Михаил Г. Попов, Цветан Димитров Маринов, Любен Стоев Спасов, Димитър Найденов Евтимов, Димитър Георгиев Димитров, Косто Ганов Костов и Цветанка Георгиева Студенобушка.<ref>Илчев,
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] един човек от ''Долна Гнойница'' е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.843.</ref>
Ред 108:
==Галерия==
<center><gallery caption="">
Image:Naydenilchev.jpg | [[Найден Илчев]] първият народен представител от селото избран в VІ ОНС (1890-1893)
Image:AtanasPopov.CP.jpg | [[Атанас Попов (политик)|Атанас Попов]] народен представител в ХХV ОНС
Image:Petar Konstantinov family 1912.jpg|Семейството на Петър Константинов и Мария Ценова Ценьова през 1912 г. Пет от децата им са били учители, а [[Константин Петров Константинов|Константин]] е първият дипломиран инженер от селото
| |||