Леринска българска община: Разлика между версии

'''Леринската българска община''' е [[Български църковни общини в Македония|гражданско-църковно сдружение]] на [[Българска екзархия|българите екзархисти]] в [[Лерин]]. Нейно задължение е поддръжката на българските училища, читалище и църкви, както и заплатите на учителите в града. Действията ѝ са силно затруднени от многочисленото гъркоманско население и от факта, че Лерин е седалище на гръцката [[Леринска, Преспанска и Еордейска епархия|Леринска епархия]].

 

В 1863 година [[Герасим Калугера]] отваря първото българско училище в село [[Търсие]]. Български училища са отворени и в [[Зелениче]], [[Пътеле]] и [[Горно Върбени]] (Екши Су).

 

През 1870 година осем български първенци поставят въпроса за църковно пеене на български пред гръцкия владика, но той отказва да ги допусне в църквата. На [[Цветница]] по време на службата в Лерин свещеник [[Константин Гулабчев]] чете евангелието на български, след което избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град - около 400 семейства - се обявяват за български и българите овладяват градската църква. Същата година 120 български семейства от Лерин, подкрепени и от жители на селата Горно Върбени, [[Пътеле]], [[Песочница (дем Лерин)|Песочница]], [[Горно Неволяни|Неволяни]] и други, подават заявление до Високата порта, с което се отказват от Цариградската патриаршия и преминават под лоното на Българската екзархия<ref name="il85">Илюстрация Илинден, 1937, бр.85, стр.10-11.</ref>.

При обявяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] през 1872 година за [[Българска схизма|схизматична]] владиката [[Прокопий Касандрийски|Прокопий Мъгленски]] с помощта на първенците, успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията . Остават 40 български къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп [[Константин Гулабчев]].<ref>[http://dikata.net/biography/AUTOBIOGRAPHY.pdf Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3-4.]</ref> През 1874 година в Лерин е отворено българско училище, в което преподава [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]], и което трудно оцелява между 1875-1878 година. В края на 1874 година в училището се учат 52 момчета и 18 момичета.<ref>Исторически преглед том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> През 1882 година е закупено място за построяване на българска църква, която е построена десет години по-късно.

След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] българската община в града е въстановена под ръководството на Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570-571.</ref> От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава [[Яким Сапунджиев]], подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 571.</ref>

 

Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей (Панталеймон)“<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр.27</ref>.

 

Сред по-известните дейци на общината са Константин Гулабчев, Васил Крепиев (Кържатев), [[Димуш Търпенов]], Мице и Атанас Зафирови, [[Димитър Гулабчев]], Трифон Иванов и Д. Прусанков<ref name="il85"></ref>.

 

 

==Бележки==