Шад: Разлика между версии

'''Шад''' (šad; кит. ше) – тюркски титул от индоирански произход – согд. или бактр. šād или χšād, др.-инд. kšatra – ,,воин”. Най-вероятното му значение е ,,военноначалник, воевода”. Първи този титул, според една от тюркските генеалогически легенди (в ,,Чжоу шу”) са носили Нодулу и неговият син Асян, който завел потомците на вълчицата в Алтай. Интересно е с оглед на българската история да се отбележи, че Б. Огел разглежда началното ,,А” в името Асян като съкращение от родовото име [[Ашина]], а ,,сян” като китайското съответствие на тюркската дума bilge - ,,мъдър”. Тук може да се направи паралел с българската история от XII в., и по-точно с името на един от водачите на антивизантийското въстание – Асен, който в изворите е наричан и Белгун, т.е. ,,Мъдър”. Едва ли ще е пресилено ако се направи типологическа съпоставка между [[Ашина]]-[[Билге]] и Асен-Белгун, ако се вземат предвид и сходствата в политическата ситуация в двата толкова отдалечени региона – новото начало за българската държавност и началото на историческото развитие на тюрките. Без съмнение и двете ситуации изисквали от владетеля да е мъдър и разумен заради добруването на народа.