Разлика между версии на „Джовани Бокачо“

м
Джовани Бокачо се ражда на [[16 юни]] [[1313]] г. вероятно в Черталдо и израства във Флоренция, но се формира като личност и творец през десетгодишния си престой в [[Неапол]].
 
=== Ранни години ===
За ранните му години се знае твърде малко. Не е известно със сигурност дори коя е неговата майка — обедняла френска благородничка или икономката на баща му. Произхождащ от заможното търговско-занаятчийско съсловие на [[Флоренция]], Бокачо има възможност да пътува, даже пребивава известно време в [[Париж]]. През [[1330]] г. се установява в [[Неапол]], по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.
 
=== Неапол ===
В пищния двор на крал Робер Анжуйски, където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.
През [[1330]] г. се установява в [[Неапол]], по онова време столица на Неаполитанското кралство и утвърдено средище на активен просветен живот.
 
В пищния двор на крал [[Робер Анжуйски]], където Бокачо се подвизава като млад поет, културата е издигната в култ. Монархът покровителства хората на изкуството и поощрява епикурейската атмосфера, в която творят. Около него са събрани изтъкнати учени, поети и философи. Тук Бокачо получава високо класическо образование. Именно в Неапол става известен поет и хуманист. Кралският библиотекар го провокира да изучи гръцката митология, друг учен го запознава с астрономията. С жажда чете древноримските класици.
Пак в [[Неапол]] Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните [[италиански]] език и култура, [[Данте]] и [[Петрарка]] (също [[Тоскана|тосканци]] и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата Беатриче и Лаура на Петрарка се появява Бокачовата мадона Фиамета (от ''fiammetta'', ''пламъче'' на италиански).
 
Пак в [[Неапол]] Бокачо изживява ред съдбоносни любовни връзки, като тази с незаконнородената дъщеря на самия крал, Мария Аквинска, която остава дама на сърцето му до края на неговия живот. Както и останалите двама основоположници на съвременните [[италиански]] език и култура, [[Данте]] и [[Петрарка]] (също [[Тоскана|тосканци]] и негови съвременници), Бокачо обезсмъртява любимата си в своето творчество: редом с Дантевата [[Беатриче]] и [[Лаура]] на Петрарка се появява Бокачовата мадона [[Фиамета]] (от ''fiammetta'', ''пламъче'' на италиански).
За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието — този на "Одисея", "Енеида", арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите [[новели]].
 
За младия флорентинец Неапол е не само средище на духа и дворцовата култура. Пристанищният град се оказва и прозорец към авантюристичния свят на Средиземноморието — този на "[[Одисея]]", "[[Енеида]]", арабските търговци и пиратите. Бокачо с възторг слуша разкази за пътешествия, описания на екзотични нрави, запознава се с източните приказки и други разкази, които превръща в градиво за своите [[новели]].
 
=== Флоренция ===
Към [[1340]] г. по настояване на баща си придобилият самочувствие поет се завръща във [[Флоренция]]. Въпреки бащиното неодобрение, Бокачо не се захваща със семейните търговски дела, а продължава да се занимава с поезия и навлиза в политиката на родния си град.
 
Джовани Бокачо е първият хуманист на служба във Флорентинската република. Той дори става един от нейните най-авторитетни дипломати.
 
Голямо влияние върху живота и творчеството на Бокачо оказва голямата [[чума|чумна]] епидемия във [[Флоренция]] през [[1348]] година. Именно от тази трагедия е вдъхновен обемистият сборник с новели ''"[[Декамерон]]"''.
 
=== Петрарка ===
През 50-те години на [[14 век]], под влияние на своя приятел и учител [[Петрарка]], Бокачо се заема с мисията да наложи новата хуманистична култура. Дълги години той се занимава с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментари на античната митология и на [[Данте]]вата ''[[Божествена комедия]]'', пише творби на [[латински]].
 
10 427

редакции