Разлика между версии на „Ан Болейн“

4 байта изтрити ,  преди 4 години
м (Removing Link GA template (handled by wikidata))
 
Опитът на Ан във Франция я прави силно вярващ християнин според новата традиция на ренесансовия хуманизъм. Въпреки че на по-късен етап защитава позицията на реформист, заявявайки, че папството оказва покварно влияние върху християнството, нейните консервативни наклонности могат да се забележат в молитвите ѝ към [[Дева Мария]]. Европейското образование на Ан приключва през 1521 година, когато баща й̀ я призовава да се върне в Англия. Тя отплавя от Кале през януари 1522 г.
[[File:King Henry and Anne Boleyn Deer shooting in Windsor Forest.jpg|thumb|right|Картина от началото на ХХ век, изобразяваща лова на сърни на Ан Болейн и краля]]
 
== В двора на Хенри VIII: 1522 - 1533 ==
Мери Болейн, по-голямата сестра на Ан Болейн, е извикана от Франция по-рано, в края на 1519 г., уж заради връзките ѝ с френския крал и придворните му. През февруари 1520 г. в Гринуич тя се омъжва за Уилиам Кари, низш благородник, в присъствието на Хенри VIII – скоро след като Мери Болейн става любовница на английския крал. Историците спорят за бащинството на едното или дори за двете деца на Мери Болейн от Хенри, които били родени по време на брака ѝ с Уилям Кари. Хенри не е признал нито едно дете, с изключение на сина си Хенри Фитцрой – незаконнороденият му син от Елизабет Блънт, лейди Толбойс.
 
Ан прави своя дебют пред обществото на грандиозното празненство в Шато Верт (Зеленият замък) в чест на имперските посланици на 4 март 1522 г. Там тя участва в сложен танц, партнирана от по-младата сестра на Хенри – Мери, няколко други дами от двора и сестра ѝ, при което всички са носели рокли от бял сатен, бродирани със златни нишки. Тя бързо се превръща в една от най-стилните и образовани жени в двора и съвсем скоро много млади мъже започват да се състезават за нея.
 
Американската историчка Рита М. Уорник пише, че Ан е била „идеалната придворна дама... грациозните ѝ маниери и френското ѝ облекло били красиви и стилни; тя танцувала с лекота, имала приятен глас, свирила на лютня и няколко други музикални инструменти добре, говорела свободно френски,... забележителна, интелигентна, находчива млада благородничка,... която първо заговаряла хората, а после ги забавлявала. Накратко, нейната енергия и жизненост я поставили в центъра на вниманието на всяко светско събиране.“ Биографът на Хенри VIII Дж. Дж. Скарисбрик допълва, че Ан се наслаждавала на вниманието, което получавала от обожателите си.
Анонимен потребител